Гиллиан Флинн - Отворени рани

След като десет минути хлипах, заровила лице във възглавницата, започнах да се опомням от пристъпа на плач и през главата ми преминаха по-трезви мисли: кои цитати от Джон Кийн можех да използвам в статията си; това, че идната седмица трябваше да платя наема си в Чикаго; миризмата на изгнила ябълка в кошчето до леглото ми.

В един момент през вратата чух Ама да прошепва името ми. Закопчах нощницата си, смъкнах ръкавите и станах да й отворя. С нощница на розови цветчета, с руса коса, разпусната върху раменете, боса, изглеждаше приказно, не се сещам по-добра дума.

— Чух да плачеш — каза с леко изненадан тон.

— Малко.

— Заради нея? — Последната дума бе добре премерена; представих си я кръгла и тежка, да издумква глуха; увита във възглавница.

— Малко, предполагам.

— Аз също. — Вгледа се в ръбовете на дрехата ми: деколтето и краищата на ръкавите. Опитваше се да види белезите ми. — Не знаех, че се нараняваш.

— Вече не.

— Това е добре, предполагам. — Застана неуверено до леглото ми. — Камий, чувствала ли си се някога, сякаш ще се случи нещо лошо и не можеш да го предотвратиш? Не можеш да направиш нищо, трябва само да чакаш?

— Като пристъп на тревожност ли? — Не можех да откъсна поглед от кожата й, беше толкова гладка и светла, като топящ се сладолед.

— Не. Не точно. — Прозвуча, сякаш я разочаровах, сякаш не успях да разгадая някаква умна гатанка. — Няма значение. Нося ти подарък.

Подаде ми малък пакет и ми каза да го отворя внимателно. Вътре имаше грижливо свита цигара марихуана.

— По-добре е от водката, с която се наливаш — каза дръпнато, сякаш се оправдаваше. — Ти прекаляваш с пиенето. Това е по-добро. Няма толкова да те натъжи.

— Ама, това….

— Може ли да видя пак белезите ти? — попита тя, като се усмихна срамежливо.

— Не. — Замълчах. Вдигнах цигарата. — Слушай, Ама, не можеш…

— Така или иначе го правя. Ако искаш, вземи я; ако не искаш, недей. Просто се опитвам да бъда любезна. — Намръщи се и стисна края на нощницата си.

— Благодаря. Много мило от твоя страна.

— Аз мога да бъда и добра, знаеш ли? — каза тя и сбърчи чело. Изглеждаше, сякаш всеки момент ще заплаче.

— Знам. Само се питам защо си решила да бъдеш добра към мен точно сега.

— Понякога не мога. Но сега мога. Когато всички спят и всичко е тихо, е по-лесно.

Протегна ръка, като пеперуда пред лицето ми, спусна я и погали коляното ми. После излезе.

„ Съжалявам, че тя дойде тук, защото сега е мъртва — споделя през сълзи Джон Кийн, на 18, за сестра си Натали, на 10. — Някой уби моята сестричка.“

Трупът на Натали Кийн беше намерен на 14 май заклещен в изправено положение в цепнатината между фризьорския салон „Буйни къдрици“ и железарията „Бифти“ в градчето Уинд Гап, Мисури. Тя е второто момиченце, убито тук в рамките на девет месеца: Ан Неш, на 9, е била открита в близката река миналия август. И двете са били удушени, а зъбите им — извадени от убиеца.

„Тя беше едно такова шантаво хлапе — казва Джон Кийн, плачейки тихо, — малко мъжкарана.“

Кийн, който се е преместил от Филаделфия заедно със семейството си преди две години и наскоро е завършил местната гимназия, описва малката си сестричка като умно момиче с богата фантазия. Веднъж даже измислила собствен език с истинска азбука.

„ Ако беше друго дете, щяха да са някакви безсмислици“ — усмихва се тъжно Кийн.

Единственото безсмислено нещо за момента е това, което властите правят по случая. Местната полиция в Уинд Гап и Ричард Уилис, детектив под наем от отдел „Убийства“ в Канзас Сити, признават, че нямат почти никакви следи.

„Не изключваме никоя възможност — споделя Уилис. — Проверяваме внимателно всички потенциални заподозрени в общността, но също така работим по версията, че убийствата може да са дело на външен човек.“

Полицията отказва коментар относно един възможен свидетел — малко момченце, което твърди, че е видяло кой е отвлякъл Натали Кийн. И че похитителят е жена. Източник, близък до полицията, казва, че е по-вероятно извършителят да е мъж, жител на Уинд Гап. Местният зъболекар Джеймс А. Джелард, на 56, споделя това мнение и добавя, че за да се извадят зъбите, „е необходима сила. Те не си излизат сами.“

Докато полицията се опитва да реши случая, търговията със заключващи устройства и огнестрелни оръжия в Уинд Гап бележи рязък ръст; от убийството на Натали Кийн местният оръжеен магазин е обработил над трийсет разрешителни за носене на оръжие.