Дот Хатчисон - Лятото на ангелите

— И наистина нямате представа защо? — пита Миньоне.

Наистина се уморих да повтарям, че нямам. За мое щастие, този път Едисън се включва и ми спестява обяснението.

Отивам до половината от леглото, заемана от Сандра Уилкинс, и заставам до един от помощниците на патолога:

— Вероятно е трудно да се каже, предвид кървищата, но забелязват ли се следи от насилие по нея?

— Освен насиненото око и подутата буза ли? Доста е насинена и няма да се изненадам, ако на рентгеновите снимки открием и няколко счупени кости. Обаче ще сме по-сигурни, след като я почистим.

— В досието са и част от болничните й картони — допълва Миньоне. — Нахлуването в къщата изглежда доста елементарно. Крушката на верандата е развинтена, колкото да не прави контакт, но не толкова, че да падне и да се счупи.

— И това е всичко?

— Достатъчно е, а и не е било нужно да се прилагат други усилия. Убиецът не е трябвало да разбива ключалката, понеже и бездруго е била развалена от известно време. Госпожа Уилкинс заключила съпруга си извън къщата по време на скандал и той счупил бравата, но така и не я сменил.

— Има ли полицейски доклад за това?

— Да, случило се е преди няколко месеца. Никаква кръв във или около детската стая. Изглежда убиецът е събудил момчето, довел го е тук и се е захванал за работа.

— Съвпада с казаното от Рони.

— Предполагам, Сандра не е повдигала обвинение? — любопитства Едисън.

— Леле, все едно и преди сте виждали същото… — Миньоне си оправя вратовръзката — неприлично весела, с гигантски слънчогледи по нея. — Сутринта ще се хванем за рогата със социалните и ще вземем копия от техните досиета. Ще се погрижа едно да стигне и до вас. Това на Рони определено е дебеличко.

— Полицейски доклад, болнични картони, досие в „Закрила на детето“… много народ е знаел за всичко това — казвам. — Не броя дори членовете на семейството, съседите, приятелите, учителите, паството в църквата и всички други групи, в които Уилкинс може да са участвали. Ако убийствата са свързани с побоищата, това са ужасно много хора за пресяване…

Вторият помощник се прокашля и се изчервява, когато всички се обръщаме към него.

— Съжалявам, това е само второто ми, хм… убийство? Но дали мога да попитам нещо?

Патологът подбелва очи, но изглежда по-скоро впечатлен, отколкото раздразнен.

— Нали така се учим? Постарай се въпросът да е смислен.

— Ако мотивът за убийството е оказваното насилие, то госпожа Уилкинс вероятно също е жертва — защо убиецът е нападнал и нея?

— Заслужи си близалка! Напомни ми, когато се приберем в буса.

Черен хумор — не е присъщ само на агентите.

— Макар че тази версия за мотива още не е потвърдена — отвръща Едисън, — ако наистина убийството е извършено заради домашното насилие, убийците от този тип обикновено смятат майката за съучастник, дори ако и самата тя е била жертва. Не е защитила детето си. Знаела е какво се случва, но не го е прекратила или понеже е смятала, че не е по силите й, или защото е предпочела да не се меси, за да свали част от тежестта върху себе си.

— Когато се прибирам у нас в неделя, мама ме пита дали съм научил нещо ново през седмицата — казва помощникът на патолога. — Трябва да започна да я лъжа.

— Започни да си водиш календар с факти от деня — съветва го Едисън. — Сериозно говоря.

— Видях неколцина съседи отвън — отбелязвам. — Някой да е чул изстрелите?

Детективът клати глава.

— Ще сме по-сигурни, щом извадят куршумите, но изглежда убиецът е използвал някакъв заглушител. Ако се съди по останките в раните, най-вероятно е ползвал картоф. Съседите споменават писъци, но това не е необичайно за тази къща.

— А детски писъци?

Едисън ме поглежда леко недоволно.

— Да не смяташ, че Рони е стоял и е гледал как убиват родителите му — и не е пищял?

— Не беше мръднал от верандата ми. След като убиецът го е оставил, би могъл да отиде до произволна друга къща и да потърси помощ, но е останал точно там, където са го сложили. И виж мокета: да забелязваш следи около мястото, където е стоял?

— Ако изобщо е признал пред социалните какво му се случва, най-вероятно е нямало да го върнат у дома — Едисън потрива брадичка. — Така че вероятно е добре приучен да защитава баща си, като си затваря устата. Вероятно би послушал всеки достатъчно авторитетен човек, стига от него да не се иска да говори за насилието.

— На горкото дете му предстоят години терапия… — отбелязва патологът.

— Сцената напомня ли някой от случаите ви? Или нещо, на което сте се натъкнали по бюрата си, но не се е превърнало във ваш случай? — пита Миньоне.