Коди Макфейден - Тъмната страна

Следва дълга пауза.

— Съгласен съм, но ние ще работим над убийството на Лиза Рийд. Законово това е наше право. Не искам никой друг да припарва до апартамента ѝ — и докладът на съдебния лекар не трябва да бъде разпространяван. Няма да е много благоприятно за разследването ти, ако информацията за кръста изтече.

— Така е.

— Преди да се обадиш на кавалерията, искам да ни осигуриш малко въздушно прикритие, Смоуки.

— Какво по-точно?

— Обади се на Розарио Рийд. Обясни ѝ, че вече не е практично и дори възможно да държим този случай под капак. Накарай я да разбере, че така само ще сме възпрепятствани да намерим убиеца на Лиза. Помоли я като майка и съпруга на политик. Аз ще се оправям с директора.

— Да, сър.

— Решението ти е правилно, Смоуки.

Намирам се в предния двор. В краката ми летят листа, а студеният и свеж вятър щипе бузите и ръцете ми. Засега е добре дошъл, тъй като прочиства миризмата на смърт от ноздрите ми.

— Доверявам се на преценката ти, Смоуки — казва ми Розарио. — Наистина мисля онова, което ти казах в колата: Лиза е твоят приоритет.

— Оценявам го. Просто исках да те предупредя. Също така… — поколебавам се.

— Да?

— Ако трябва да бъда честна, няма да е лошо да убедиш директора, че вярваш в решенията ми.

— Ще разговарям лично с него.

— Благодаря ти. Натъкнах се на асистентката му и тя малко ме поизнерви. Не съм свикнала да играя на това игрище.

— Рейчъл Хинсън ли? — Розарио като че ли се развеселява. — Тя изглежда страшна, да, но и аз съм такава. А и съм с десет години по-голяма от нея. Направи каквото е необходимо.

— Слушам.

Розарио затваря. Обръщам се към Алън, който ме чака на верандата с ръце в джобовете на якето си. Кимам.

— Обади се на местните.

Връщам се в апартамента на Лиза, като този път съм с Кали и Джеймс. Алън разговаря с местните власти в къщата на Амброуз. Няма нужда да бъда там. Амброуз е бил използван и захвърлен. Той не е бил важен за убиеца. Колкото и грубо да звучи, това означава, че не е важен и за мен.

Джеймс оглежда апартамента. Навярно прави същото като мен, потапя се в личността на Лиза. Тя е била важна за нашия ненормалник. Опознаеш ли жертвата, ще опознаеш и убиеца ѝ.

Кали изглежда изморена. Виждам я как изважда шишенце с викодин и лапа едно хапче на сухо.

— Вкусотийка — казва тя, завърта очи от престорено удоволствие и разтрива корема си с артистични движения.

— Как се справяш с това?

— Все още съм пристрастена — отговаря Кали. — Но знам, че ще ми помогнеш да се откажа преди сватбата. Двете с теб ще се заключим в някоя стая и ще си прекараме чудесно, плувнали в пот и повръщано.

— Звучи ми забавно.

— Ще е страшна веселба. Е… какво искаш да направя? Разказвам ѝ за дневника и за откритията си.

— Той е бил тук, Кали. Мисля, че е откраднал няколко от страниците. Искам двамата с Джеймс да излижете това място.

— Мислиш ли, че ще намерим нещо?

Поколебавам се и накрая свивам рамене.

— Не знам. Може би. Искал е да знаем, че е бил тук, и е оставил кръста в тялото на Лиза като следа. Води ни по някаква пътека, но прикрива добре стъпките си… — Поклащам глава. — Не мога да го усетя. Все още нямам достатъчно информация.

Джеймс се появява. Слушал ни е.

— Съгласен съм — казва той. — Единственото, което мога да кажа за него засега, е, че не е млад. Изглежда организиран, добре подготвен и безстрашен, без да е луд, що се отнася до рисковете, които поема. Също така иска да знаем за съществуването му.

И че съвсем скоро ще убие отново , не добавям аз.

— Намерихте ли нещо друго в самолета? — питам аз.

— Не — отговаря Кали. — Тепърва ще изследваме съдържанието на прахосмукачката и кървавите възглавници, но това е всичко.

— Най-сериозното доказателство до момента продължава да е фактът — казва Джеймс, — че е изтрил отпечатъците си. Това означава, че се намира в някоя база данни.

— Да. Този факт и поведението му са най-добрите улики, с които разполагаме. — Въздишам. — Което не е много.

— Пфу — изумява се Кали. — Минали са само двайсет и четири часа, а той допусна най-голямата си грешка — привлече вниманието ни.

Джеймс поклаща глава.

— Така е, но не мисля, че ще го заловим, преди да убие отново.

Кали свива рамене.

— Това не е под наш контрол. За разлика от това тук. Така че да се захващаме за работа.

Напът съм да се съглася с нея, но телефонът ми иззвънява. Алън.

— Лоши новини — казва той.