Коди Макфейден - Тъмната страна

Едно е да знаеш, че няма да се спрат, докато не ги заловиш. Съвсем друго е да ти заявят открито, че вече се подготвят за следващата си жертва. Напрежението е на съвсем друго ниво.

— Мамка му — ядосва се Алън. — Изморих се от тези хора. Не знаят ли, че хич не са оригинални?

— За тях това винаги е ново.

— Да. Какво искаш да направим?

Обадих се първо на Алън, без да се замисля особено много. Имах нужда да говоря с някого и да му споделя какво съм открила. Шокът от адреналина започва да отшумява.

— Какво разбра до момента? — питам аз.

— Използвал е кредитна карта, за да си купи билет за самолета. Картата е валидна. Оказа се, че е издадена преди няколко години. Имам адреса и съм тръгнал натам.

Сърцето ми се свива.

— Какво е името на картата?

— Ричард Амброуз.

— Истинският Амброуз, който и да е той, вече е мъртъв.

— Аха.

Ако нашият извършител беше създал тази самоличност, картата щеше да е издадена наскоро.

— Вероятно е намерил човек, който прилича на него — мисля на глас аз. — Това поне ще ни помогне донякъде.

— Искаш ли да продължа с настоящата си работа, или да дойда при теб?

— Отиди в дома на Амброуз. Аз съм си добре тук. Просто се шокирах.

— Двамата с Нед ще огледаме и след това ще ти се обадя.

Когато Алън го обучавали за отдел „Убийства“, менторът му казал, че бележникът е най-добрият приятел на детектива и този приятел трябва да си има име. Алън кръстил своя Нед. Така си остана и до ден-днешен. Виждала съм го да вади от вътрешния си джоб много превъплъщения на Нед. Той е верен приятел.

— Добре.

— Сигурна ли си, че си добре?

— Естествено. Продължавай с твоите си занимания.

— Ти да видиш — отвръща Кали, когато я запознавам със ситуацията. — Нашият ненормален Хензел ни оставя кървави трохи.

Джеймс беше прав, мисля си аз. Той взима по нещо от жертвите си. Каза ни, че го прави.

— Как върви при вас? — питам аз.

— Приключихме с прахосмученето. Нямам представа доколко това ще помогне, преди да го отнесем в лабораторията. Не намерих никакви отпечатъци, но забелязах няколко размазани участъка на подлакътниците, където вероятно е имало такива.

— Сигурно ги е избърсал.

— Не е глупав нашият Хензел, но в крайна сметка не сме очаквали да бъде.

— Това означава, че го има в системата.

— Защо?

— Той ни оставя следи, Кали. Иска да знаем, че е там и че трябва да го преследваме. Защо си е направил труда да си изтрие отпечатъците? Мисля, че е знаел, че ще ни отведат право при него.

— Хмм. Ако е така, това, макар и не особено полезно, ни осигурява нова информация. Той има криминално досие, държавен служител е или е бил в армията или службите на реда.

— Пак е нещо. Какво друго намерихте?

— Все още нищо. Тъкмо щяхме да махаме възглавниците на седалките. Остава да сваля отпечатъци от багажните отделения и сме готови.

— След това искам да дойдете тук. Трябва да обработим апартамента.

От другата страна на линията се разнася драматична изтормозена въздишка.

— Няма покой за бъдещата булка, а?

Ухилвам се.

— Спокойно. Мерилин все още се занимава с приготовленията, нали?

Мерилин е дъщерята на Кали.

— Не се тревожа за нея, а за помагачката ѝ.

Намръщвам се.

— Коя е тя?

— Кърби.

Повдигам вежда.

— Кърби като Зайченцето Кърби?

— Че има ли друга?

Кърби Мичъл е ексцентричната телохранителка, която наех преди известно време, за да ми помогне да защитим потенциална жертва. Тя е в началото на трийсетте си години, висока е метър и седемдесет, руса, нахакана и с остър език, какъвто може да се очаква от една калифорнийка. Истината за Кърби обаче е малко по-различна. Тя е бивш служител на ЦРУ или „нещо подобно“, както самата обича да казва. Носят се слухове, че е прекарала много време в Южна Америка като наемен убиец на американското правителство. Не изпитвам никакви съмнения за това. Кърби въпреки всичките си хилядакиловатови усмивки и „остроумни“ забележки е смъртоносно създание.

Също така е лоялна, забавна и успя да се впише в живота на хората от екипа ми.

— Защо си избрала Кърби?

— Защото за убийца има страхотен вкус, Смоуки. Много е изтънчена.

— Разбирам.

— Но се нуждае от наглеждане, нали се сещаш?

— О, да, разбира се, че се сещам.

Понякога Кърби е изключително твърдоглава и етичният ѝ компас има нужда от лека настройка.

Кали въздиша.

— О, добре, де, сигурна съм, че всичко ще бъде наред. Казах ѝ да не наранява никого прекалено много, ако се опита да ми вземе повече пари.