Коди Макфейден - Тъмната страна

Най-накрая стигам до спалнята.

— Уха — намръщвам се аз.

Алън стои в долната част на леглото и гледа нещо, което някога е било живо същество.

Амброуз лежи по гръб, а ръцете му са прибрани до тялото. Отдавна е спрял да се подува. Кожата му е сметаново бяла на места и черна на други. От двете страни на матрака са текли телесни течности и са капали по пода. Вонята тук е направо премазваща. Устата ми се пълни със слюнка. Алън като че ли не се влияе от обстановката.

— Според степента му на разложение смятам, че е мъртъв от десет до двайсет дни — отбелязва той.

Кимам.

— Също така е сам — констатирам аз. — Няма никакви насекоми, което подсказва, че къщата е била затворена. Разбра ли причината за смъртта?

Алън поклаща глава.

— Не виждам никакви дупки от куршуми, а разложението е прекалено сериозно, за да разбера дали е бил удушен, или гърлото му е било прерязано.

— Това тук е извършено по чисто функционални причини — промърморвам аз. — Няма радост. Убиецът се е нуждаел от самоличността му, това е всичко.

— Като стана въпрос, ела да видиш нещо.

Алън ми подава снимка в рамка 20x25 см. На нея е приятен на външен вид мъж в средата на четиресетте си години, с тъмна коса и чаровна усмивка. Амброуз не е бил красив като филмова звезда, но се съмнявам да е имал някакви проблеми с жените. Най-интересното е, че е поддържал мустак и брада. Връщам снимката обратно на Алън.

— Избрал е Амброуз, защото са били на сходна възраст, височина и външен вид — констатирам аз. — Знаел е, че ще бъде на самолет, в затворена среда. Не е можел да си позволи прекалено натруфена или сложна дегизировка. Обзалагам се, че е отишъл гладко избръснат на летището и е използвал шофьорската книжка на Амброуз. Казал е на служителите, че тъкмо е избръснал мустака и брадата си. — Свивам рамене. — Ако е бил уверен, достатъчно чаровен и основните физически прилики са били налице, едва ли е имал някакви проблеми.

— Не знам. Струва ми се доста рисковано. Ами ако беше попаднал на някой доста мнителен служител, който да направи по-сериозна проверка?

— Нашият човек е убил в самолет във въздуха. Не мисля, че рисковете са му проблем.

— Права си.

— Освен това, ако трябва да бъдем честни, с малко адекватно социално инженерство всичко става доста лесно.

Проблемът на честните хора е, че са честни хора. Те очакват останалите също да бъдат такива. Ако някой им каже, че е водопроводчик и е облечен в работните дрехи на водопроводчик, значи е такъв, а не предрешен сериен убиец. Тед Бънди носел гипс на ръката си и помолил някакво младо момиче да му помогне да качат един фотьойл във вана му. Бил красив и очарователен, а тя била честен човек и му помогнала, без дори да се замисли. Той от своя страна, понеже бил зъл, я убил също без дори да се замисли. Сигурна съм, че момичето не е можело да повярва на случилото се.

За съжаление, хората смятат, че сега сме много по-внимателни и че номерът със счупената ръка на Бънди няма да мине. Грешат. Не само че ще сработи днес, но ще сработи и след сто години. Просто така са устроени човешките същества.

— Какъв е планът? — пита Алън.

Въздишам.

— Нещата започват да стават много сложни. Вече имаме три места, които трябва да обработим — самолета, апартамента на Лиза, а сега и тази къща. Кали и Джеймс няма да се справят с всичко. — Поклащам глава. — Ще се обадя на заместник-директора.

— Време е да започнем да играем по правилата, сър — казвам му аз. — Вече имаме три местопрестъпления. Ако трябва да следваме буквата на закона, убийството на Амброуз е отговорност на местните. Ако се заема с него, не само навлизам в чужда територия, но и слагам конфиденциалността пред бързото разрешаване на случая. Не мога да го направя.

Разследването на едно убийство винаги е придружено от сериозно медийно отразяване. То е като бомбардировка, няма никакъв финес в него. Влагаш всички налични ресурси в разследването, защото, ако не откриеш нещо в първите четиресет и осем до седемдесет и два часа, не е много вероятно да откриеш каквото и да било след това. Това изплува в главата ми, докато гледах разлагащия се труп на Ричард Амброуз и осъзнах, че решавам нечий чужд проблем. Както вече казах на Розарио — аз работя за жертвите. Не за нея, не за съпруга ѝ и определено не за политическото благо.

Заместник-директорът въздиша.

— Има ли някакъв друг начин?

— Не и етичен, сър. Тук имаме доста сериозно местопрестъпление. Цялата къща трябва да бъде изследвана. Става въпрос за кражба на самоличност, трябва да разпитаме пасажерите на самолета и служителите на летището и в самолета. Освен това е напълно възможно да започнат да се появяват стари жертви и да изпълни обещанието си за нови убийства, докато го хванем. Ако искаме да свършим добра работа с този случай, трябва да намесим и местните служби на реда.