Коди Макфейден - Тъмната страна

— Има логика — заявява заместник-директорът. — Мястото на Лиза е било до прозореца, а неговото вдясно от нея.

— С какво може да бъде извършено това? — питам аз.

— С нещо дълго, цилиндрично и остро. Убиецът е бил силен, решителен и е имал някои основни познания по анатомия. — Съдебният лекар свива юмрук и ни демонстрира случилото се. — Един чист удар, острието преминава през дроба, пронизва сърцето и готово.

— Тя трябва да е била дрогирана, за да може да направи подобно нещо с нея на самолет — промърморвам аз.

Джонстън кима с огромната си глава.

— Да, така е. Смъртта е настъпила бързо, но е била много болезнена. Би било в негова полза, ако я упои по някакъв начин.

Обмислям думите му.

— Избрал е нещо, което се приема през устата, а не се бие със спринцовка и не предизвиква пристъпи — констатирам аз. — Някакви идеи?

— Гамахидроксибутират, кетамин или рохипнол 1 1 Гамахидроксибутират — излязъл от употреба операционен анестетик, който в малки дози води до отпускане, успокояване и лека еуфория, в умерени дози — до заспиване, а в големи дози до гадене, схващане на мускулите, конвулсии, припадъци, проблеми с дишането, колабиране и кома. Кетамин — дисоциативен анестетик, който днес се използва предимно във ветеринарната практика. Рохипнол — използва се като анестетик или като силно приспивателно; известен е още като „Руфи“ и „дрогата на изнасилването“. — Б.пр. биха свършили чудесна работа, но всяко едно от тях има неприятни странични ефекти. Могат да предизвикат повръщане. Кетаминът също така е способен да доведе до конвулсии. — Съдебният лекар скръства гигантските си ръце. — Не, ако бях на негово място, щях да използвам нещо от старата школа. Хлоралхидрат.

— Коктейли значи — предполага Джоунс.

— Да, действа най-добре с алкохол, какъвто между другото усетих в стомаха ѝ. Освен това действието му е бързо и е могъл без проблем да ѝ даде свръхдоза, за да изпадне в безсъзнание.

— Така е — съгласявам се аз. — Едва ли се е тревожел, че ще умре от предозиране. Ще провериш теорията си на токсикологичния анализ, нали?

— Да. Ще ускоря процеса. Трябва да получа резултатите утре следобед, заедно с всичко останало.

Хрумва ми още нещо.

— Чудя са как, по дяволите, е успял да вкара в самолета онова, което ѝ е дал?

Доктор Джонстън свива рамене.

— Не е по моята част, съжалявам.

Давам му номера на мобилния си телефон.

— Обади ми се, когато излязат резултатите, и ще изпратя някой да дойде да ги вземе. Направи само един екземпляр за себе си и го сложи на безопасно място. — Поглеждам го право в очите. — Това е федерален случай поради три причини, доктор Джонстън. Първо, случил се е в приятелски небеса. Второ, замесен е конгресменът Дилън Рийд и не е изключено това да е предвестник на нападение срещу самия него. Трето, възможно е това да е престъпление от омраза. Цялата тази потайност обаче е от уважение към семейство Рийд, а не е някакво прикритие. Искам да си наясно с това. Основната ми цел е да хвана извършителя.

Усмивката на съдебния лекар е малко изморена.

— Оценявам прямотата ти, агент Барет, но няма нужда да се тревожиш. Не си падам по конспиративни теории. Работил съм над три други смъртни случая, свързани с политици, включително такъв, в който бяха замесени много влиятелен човек и мъжка проститутка. Познавам тази територия.

Осъзнавам, че доктор Джонстън е доста компетентен специалист. Не трябва да се изненадвам, повечето от хората, които са избрали да работят със смъртта, вземат работата си много на сериозно.

— Радвам се. — Поглеждам Лиза Рийд, която лежи на така наречената операционна маса , макар отдавна да няма нужда от операция. — Нещо друго полезно?

— О, да. Нещо много, много необичайно. Тъкмо щях да ви го споделя. — Джонстън взема друг метален съд и ни го показва. — Намерих това в тялото ѝ. Нашият човек е разтворил раната ѝ. Видяхте ли прорезите?

— Да.

— Бил е много умен; направил ги е посмъртно, след като кръвообращението е спряло. След това е напъхал това в нея.

Надниквам в съда и виждам не много голям сребърен кръст.

— Къде си държиш ръкавиците? — питам аз.

Джонстън кима към една кутия на близката маса. Вземам си комплект и си ги слагам. Бъркам в металния съд и вземам кръста.

— Тежък е — констатирам аз. — Плътен. Вероятно от сребърна сплав.

Кръстът е скромен, не е кой знае какво. Дълъг е около пет сантиметра и е широк два сантиметра и половина. Обръщам го в дланта си и присвивам очи. В задната му част е гравирано нещо, но е прекалено дребно, за да го разчета с невъоръжено око.