Коди Макфейден - Човекът сянка

— Знаем, че не са перфектни — казва Джеймс. — Имат една слабост — фукат се и искат да ни дразнят. Рискът, който поемат, е много по-висок и има голяма вероятност да се прецакат във всеки един момент.

— Така е. Какво друго?

— Поне единият от двамата е технически грамотен — произнася се Лио. — Имам предвид, че в днешно време не е точно ракетна наука да монтираш видео, но си има някои тънкости, които виждам, че са използвани. Неща, които не всеки, който чати на компютър, знае.

— Нашето предположение е, че са от Лос Анджелис, нали? — пита Кали.

Свивам рамене.

— Засега ще приемем, че е така. Но не можем да бъдем сигурни. Познаваме типа на жертвите им. Те ни показват какъв е планът им — смятат да тръгнат след други жени като Ани. — Обръщам се към Лио. — Как я нарекоха в писмото?

— Съвременна курва на информационната супермагистрала.

— Какво ще кажеш за това? За каква бройка точно говорим?

Лио се намръщва на въпроса.

— Хиляди, ако погледнем на САЩ като цяло. Може би хиляда, ако стесним само до Калифорния. Но това не е единственият проблем. Помисли за следното: всяка момиче със собствен сайт е потенциален независим изпълнител. Докато някои са спонсорирани от чадъра на една компания, много от тях са като твоята приятелка. Те си създават, поддържат и управляват свой собствен уебсайт. Това е бизнес от един човек, който е и единствен служител. Не съществува търговска камара за такива като тях. Те са в най-различни списъци, но никой от тях не участва в някакъв работнически синдикат.

Това май са доста лоши новини. Нещо ми хрумва.

— Съгласна съм с теб, но какво ще кажеш, ако погледнем нещата от следния ъгъл: вместо да търсим сред всички в тази индустрия, нека помислим за местата, на които убийците са намерили Ани. Каза, че има списъци с подобни сайтове, нали?

Лио кима.

— Струва ми се малко вероятно да е на всеки един от тях — продължавам аз. — Ще потърсим онези, в които фигурира, и след това ще стесним потенциалните си жертви до жените от тях.

Лио отново поклаща глава, но този път не е съгласен.

— Не е толкова просто. Ами ако са я намерили чрез търсачка? Каква дума или фраза са използвали, за да го сторят? Също така повечето собственици на сайтове като нея създават свои „фийдър сайтове“. Малки, безплатни сайтове с рекламни снимки и линк към основния им сайт. Нещо от рода на „опитайте стоката и ако ви хареса, елате в магазина“. Възможно е да са попаднали на някой от тези фийдъри.

— Да не забравяме факта, че е възможно да са я намерили чрез теб, Смоуки. — Кали изрича неохотно тези думи. Поглеждам я и ѝ показвам, че съм съгласна с нея. Въздишам обезкуражена.

— Значи уеб следата няма да ни доведе до никъде?

— Не до никъде — отвръща Лио. — Мястото, на което трябва да търсим, е списъкът с абонатите ѝ. Хората, които са платили, за да влязат в зоната „само за членове“.

Ушите ми се наострят. Алън кима.

— Да, да — казва той. — Така хванаха всички онези извратеняци в случая с детското порно, нали?

Лио му се усмихва.

— Аха. Съществуват много закони и проверки, що се отнася до използване на кредитни карти. Най-хубавото е, че повечето ползватели имат един основен адрес. Той се въвежда при регистрацията и трябва да отговаря на адреса на картопритежателя в досието му.

— Знаем ли колко абонати е имала?

— Все още не. Но няма да е трудно да разберем. Трябва да вземем заповед, но повечето от тези компании са склонни да сътрудничат. Не очаквам никакви проблеми.

— Искам да продължиш работата си над това, когато се приберем — нареждам му аз. — Алън ще те запознае с процедурата за заповедите и всичко останало. Намери списъка и го мини през сито. Искам да претърсиш компютъра ѝ. Търси всичко — наистина всичко, — което може да се окаже следа. Може би е забелязала нещо, отбелязала си го е някъде…

— Да. Също така ще вляза в имейла ѝ. В предвид кой е доставчикът ѝ ще поискам копия от имейлите, които вече не са на компютъра ѝ.

— Добре.

— Има още нещо — намесва се Джени. — Създали са си доста неприятности, за да ни накарат да смятаме, че убиецът е само един.

— Може би са се надявали по-късно да ни объркат по някакъв начин — отвръщам аз. — Знам ли. Все още не съм измислила каква може да е идеята им. — Клатя глава. — Важното е, че имаме откъде да започнем. Отпечатъците. — Обръщам се към Кали. — Докъде стигнахме по този въпрос?

— Смятам да ги въведа в системата, когато приключим тук и се върнем в Лос Анджелис. Програмата претърсва сред милиони отпечатъци за минута-две, така че не мисля, че ще отнеме повече от няколко часа.