Коди Макфейден - Лицето на смъртта

Виждам икони, които показват, че файловете са снимки. Всичките са номерирани. Насочвам стрелката върху една от тях и застивам.

Какво ще видя, ако отворя тази?

За момент, само за един момент, обмислям да изтрия всичко. Просто да го премахна, за да не отворя никога тази врата.

Кликвам върху първата снимка и тя се отваря. Челюстта ми увисва.

Това е моя снимка. Тук сме двамата с Мат. Правим секс.

Присвивам очи, поглеждам по-отблизо, спомням си. Снимката е направена отстрани, затова телата ни са в профил. Главата ми е отпусната назад, а очите ми са затворени в екстаз. Мат гледа надолу към мен, устата му е леко отворена.

Сцената не е като отрязана от някой филм, но има нещо повече от анатомично удоволствие. Прилича на аматьорска снимка. Каквато е в действителност.

Двамата с Мат преминавахме през период, който по-късно разбрах, че е характерен за повечето двойки. Период, в който сексът се превръща в основна тема и обект на изследване. Започнахме да опитваме разни неща, да си правим експерименти и да се отдалечаваме от зоната си на комфорт. В един момент открихме златната среда, мястото, на което се намираше балансът на нещата, които ни възбуждаха, без да ни унижават. Беше неумело време, изпълнено с грешки. Изискваше много доверие. Опитите невинаги бяха грациозни. Понякога бяха унизителни.

Двамата с Мат се снимахме, докато бяхме голи или правехме секс. В началото това ни възбуждаше, но бързо ни омръзна. Не че се срамувахме, просто не беше кой знае колко интересно. В началото ни харесваше, правехме го, но бързо го зарязахме.

Преглеждам снимките, отварям всяка една от тях и си спомням всеки един момент. На някои от тях съм сама и се опитвам да бъда дръзка (но изглеждам глупаво). Намирам една снимка на Мат, на която е легнал на леглото и се е ухилил. Затварям очи. Снимката не ми е необходима. Виждам ухилената му физиономия, разрошената коса, блясъка в очите му. Виждам члена му и си спомням как веднъж си мислех, че го познавам по-добре от всяка жена — бил е в мен, до мен и срещу мен. Докосвала съм го и съм се кикотила, също така съм се ядосвала, когато е бил прекалено настоятелен. Изгубих девствеността си с него.

Очите ми започват да парят. Това са моменти, които никога вече няма да се завърнат. Не знам какво ми е приготвило бъдещето, що се отнася до любовта и партньорите. Знам обаче, че няма да бъда отново толкова млада и няма да изпитам нуждата да изследвам точно тези неща.

Двамата с Мат свършихме това. Чукахме се, карахме се, смяхме се, плакахме и се учехме и с това любопитството беше задоволено и ни напусна.

Това си беше негово, само негово.

— 1затеб2замен , скъпи — усмихвам се, а сълзите потичат по бузите ми.

Мат не ми отговаря. Само ми се усмихва. Чака.

Кажи го — приканва ме тази усмивка.

Подчинявам се.

— Сбогом, Мат.

Затварям папката.

— ГОТОВА ЛИ СИ ДА ТРЪГВАМЕ? — пита Томи.

— Закопчай ме и тогава ще ти отговоря е „да“ — отвръщам аз.

Той изпълнява нареждането ми и ме придърпва към себе си със здравата си ръка. Целува врата ми. Чувството е познато и приятно.

Чувам стъпки. Прекрасната ми дъщеря се появява на прага. Тя завърта очи и прави отвратена физиономия.

— Господи, дайте си малко почивка. Искам да отида при Сара.

— Да, да, дребосък — усмихвам й се и се отскубвам от Томи. — Готови сме.

Мина цял месец. Сара се затвори в себе си за цяла седмица. След още една седмица заговори отново. Тереза, Бони и Елейна прекарваха часове наред до леглото й в болницата и се опитваха да я извадят от отчаянието.

Накрая Кати Джоунс успя да достигне до нея. Кали доведе полицайката в болницата. Сара я видя и веднага се разплака. Кати отиде при нея, сграбчи я в прегръдката си, а ние ги оставихме сами.

Тереза беше прекрасна и силна, точно както я описваше Сара. Тя нямаше нужда от успокоение и добри думи. Единственото, което искаше, беше да види Сара. Тереза беше силна и добра, качества, които Хуан не беше успял да й отнеме, и това ми вдъхна надежда за Сара.

Миналата седмица ми се обадиха, за да ми съобщят, че Сара се прибира у дома. Наистина се прибираше в дома, който беше принудена да напусне преди толкова много години. Иронията, че този подарък й беше направен точно от Хуан, не убегна на никого от нас. Но не ни пукаше.

Кати се премести при тях по молба на Тереза. Тя беше почистила цялото място и беше махнала всички завеси, за да пусне светлината отново вътре. Окачи картината на стената, точно срещу леглото на Сара.