Коди Макфейден - Лицето на смъртта

Тя се престори, че подава нещо на някой.

— Имаш нещо за даване? Имаш подарък?

Тя кима. Поколебава се. Престорва се, че дава нещо на мен, а после нещо на… посочва към името на листа, Хуан.

— Имаш подарък за мен и за Хуан?

Усмивка. Кимане.

Бони няма да ми каже нищо повече. Отстъпих. Надявах се Хуан да ми спести неприятностите, като откаже да се види с нея. За моя изненада и съжаление той се съгласи. Така че ето ни тук.

Бони носи тетрадка под мишницата си. В ръката си държи маркер. Не биха й позволили да вкара химикал — прекалено е остър. Трябваше да ги уговарям да се съгласят дори на маркера.

Влизаме в стаята за разпити. Хуан вече е там, с белезници на ръцете и краката, които са хванати за пода. Той се усмихва, когато ни вижда. Усмивката му е широка и мързелива, като куче, излегнало се на слънце. Сега е грешникът, а не светецът.

Казаха ми, че постоянно сменя тези две роли. Един следобед прекарал в параклиса на затвора — паднал на колене, с ръце, разперени към Бог. Същата вечер изнасилил съкилийника си и се хилел през цялото време, докато младият мъж пищял. Хуан вече се моли в изолатора.

— Агент Барет. И малката Бони. Как сте?

— Добре, благодаря — отвръщам, като се опитвам гласът ми да звучи безстрастно.

След като осъзна, че ще живее, Хуан си призна всичко. Разбира се, гордееше се с постъпките си. Смяташе се за праведен и сега имаше публика, пред която да се изповяда. Изслушахме всяка негова дума и го оставихме сам да се погуби.

Необходимо му било известно време, за да установи със сигурност кои от членовете на двете служби в онзи специален отряд го бяха предали.

Прекарал години наред в следене и документиране на паричния поток от първоизточника. Първо успял да събере доказателства за Тобаяс Уокър — това било преди повече от десет години. Участието на ФБР било по-трудно за разнищване. Джейкъб Стърн бил умен. Хуан установил, че Стърн се прехвърлил във ФБР от лосанджелиската полиция и беше работил в същия участък като този на Уокър. Това привлякло вниманието му. Безпощадността и настоятелността му помогнали да получи информацията, от която се нуждаел.

Уокър постоянно работел с подземния свят, бил истински Юда. Впоследствие се свързал със Стърн, защото имал нужда да прикрие следата на парите, и така включил агента в схемата. Хуан имаше доказателства за съучастието на Стърн и за греховете на Уокър. Те се намираха на компютъра на Майкъл Кингсли.

— Имах намерение да ви дам паролата, за да екстрадирате Стърн. След като бъдеше доведен тук… — Хуан се ухили и показа голяма част от зъбите си —…щях да получа своето отмъщение. Щеше да изглежда като злополука, разбира се, тъй като щяхте да ме смятате за „мъртъв“, но щях да го преживея някак си. Най-важното беше, че светът щеше да узнае, щеше да разбере, че символите не означават нищо, а душата е всичко.

Поне в това смятам, че успя. Стърн е в процес на екстрадиране. Надявам се да го застигне жестока смърт в затвора. Държа него и Уокър отговорни за всичко, което се случи. Те направиха това чудовище и ако Хуан се беше ограничил в посещенията си само до тези двамата, щях да сметна, че е възтържествувало правосъдието. Вместо това той се беше развихрил и беше разрушил много животи през годините. Убиваше невинни, за което не мога да му простя.

Попитахме Хуан какво е смятал да прави с Джоунс. Отговорът му беше изпълнен с изненадващ прагматизъм.

— Прекалено рисковано беше да убия един заместник-директор на ФБР. Бях го оставил за накрая.

Всичко това обясняваше защо се беше разкрил. Това беше част от плана му, който да ни отведе до Кабрера и Стърн. След като Стърн се върнеше тук…

Побиват ме тръпки, като си помисля колко близо беше до изпълнението му.

Хуан винеше всички в онзи специален отряд, че не бяха „видели“ истинските същности на Уокър и Стърн. Според него те трябвало да го защитят. Но се бяха провалили. Затова заслужаваха да умрат.

Отнасяше се по-милостиво към жените, защото те не бяха част от първоначалното предателство.

— Те бяха блудници, слепи за недостатъците в душите на съпрузите си — отбеляза Хуан спокойно.

Те се бяха провалили. И също заслужаваха да умрат.

Всичко опираше до провал, осъзнах аз. Хуан постоянно се беше сблъсквал с провала, вероятно още от детството си, затова се беше превърнал в убиец, който не толерираше провалите.

Когато говореше за Уокър, от него лъхаше най-чистата омраза, която бях виждала някога. Лицето му оставаше спокойно, но очите му святкаха, а гласът му вибрираше от отрова и смърт.