Коди Макфейден - Лицето на смъртта

Един от мъжете пристъпва напред и протяга ръка, за да се ръкува с мен. В другата си, забелязвам аз, държи автомат МР5. Облечен е в екипировка на SWAT — бронежилетка, шлем и ботуши.

— Люк Доус — представя се той. — Командир на SWAT. Благодаря ти, че дойде.

— Няма проблем — отвръщам аз и посочвам Алън. — Имаш ли нещо против моят човек да ме запознае със ситуацията? Не искам да те обидя.

— Разбира се. Няма за какво да се обиждаме.

Обръщам се към Алън и съм максимално обрана откъм думи.

— Слушам те — казвам му.

— Преди час и половина един от съседите се е обадил на 911. Вдовец на име Дженкинс. Той казва, че момичето — Сара Кингсли — е паднала в предния му двор, облечена в нощница, покрита с кръв.

— Как е разбрал, че е там?

— Дневната му се намира в предната част на къщата, а завесите си държи дръпнати, докато не си легне. Гледал е телевизия и я е забелязал с периферното си зрение.

— Продължавай.

— Изплашил се е, но е събрал достатъчно кураж, за да излезе и да види какво става. Каза, че била замаяна — цитирам го — и е говорила несвързано, че семейството й било убито. Опитал се да я прибере в къщата си, но тя изпищяла и избягала. Върнала се в собствения си дом.

— Предполагам, че е бил достатъчно умен да не я последва?

— Да, геройствата му се ограничили до собствения му преден двор. Върнал се обратно вътре и се обадил. Една от патрулките била наблизо и веднага дошла да провери какво се случва. Полицаите… — Алън поглежда отново бележника си —…Симс и Бътлър пристигат, надникват през вратата — която била широко отворена — и се опитват да я накарат да излезе. Тя не отговаря. След известно обмисляне решават да влязат и да я изкарат. Знаели са, че може да е опасно, но двамата били опитни полицаи, а и се тревожели за момичето.

— Разбираемо — измърморвам аз. — Симс и Бътлър още ли са тук?

— Да.

— Продължавай.

— Влезли в къщата и заварили шибана кървава баня още от самото й начало.

— Влизал ли си вътре? — прекъсвам го.

— Не. Никой не е влизал, откакто се е докопала до оръжие. Та момчетата влезли и усетили, че нещо лошо се е случило съвсем наскоро. За наше щастие Симс и Бътлър са били и друг път на места, където са били извършвани убийства, така че са запазили самообладание. Разгледали са доста добре мястото.

— Чудесно — отвръщам аз.

— Да. Чули шум на втория етаж и повикали момичето. Не получили отговор. Качили се по стълбите и я намерили в голямата спалня заедно с още три трупа. Имала пистолет. — Алън поглежда бележките си. Някакъв 9-милиметров според полицаите. Нещата бързо се променили. Нашите хора се поизнервили. Започнали да си мислят, че е възможно момичето да е отговорно за случилото се и насочили оръжията си към нея, казали й да хвърли своето и така нататък. Тогава тя опряла пистолета в главата си.

— И нещата отново се променили.

— Да. Тя заплакала и започнала да им крещи. Цитирам: „ Искам да говоря със Смоуки Барет или ще се самоубия!" Край на цитата. Опитали да я успокоят, но се отказали, след като насочила пистолета си в тях няколко пъти. Обадили се за подкрепление… — Алън разтваря ръце, за да обхване убедителното присъствие на службите на реда —…и ето ни тук. — Кима към командира на SWAT. — Лейтенант Доус знаел името ти и накарал да ни се обадят. Аз дойдох, проверих какво е положението и ти се обадих.

Обръщам се към Доус с преценяващ поглед. Виждам един строен и спокоен професионалист с уверен поглед и късо подстригана кестенява коса. Не е особено висок — около метър и седемдесет и пет, — но е слаб, трениран и готов за действие. Излъчва увереност. Той е типичният член на SWAT — винаги съм намирала за успокоително присъствието на такива хора.

— Какво мислиш, лейтенант?

Мъжът ме изучава няколко секунди, след което свива рамене.

— Тя е на шестнадесет. Пистолетът си е пистолет, но… — отново свива рамене. — Тя е на шестнадесет.

Прекалено е млада, за да умре — опитва се да ми каже . — Определено е прекалено млада, за да я убия, без да си прецакам деня.

— Разполагате ли е парламентьор?

Питам го за парламентьор, който има опит в ситуация със заложници. Някой, който е обучен да разговаря с неуравновесени хора с оръжия. Не се изразявам правилно, като казвам парламентьор, защото обикновено оперират в екипи от по трима души.

— Не — отвръща Доус. — Понастоящем разполагаме с три екипа в Ел Ей. Някакъв тип решил, че днес ще е денят, в който да скочи от покрива на хотел „Рузвелт“ в Холивуд — там отиде единият. Имаме баща, който изгубил попечителството над децата си и сметнал да налапа дулото на пушката си — там изпратихме втория. Последният екип бил ударен на кръстовище тази сутрин, докато пътували за някакъв семинар. Не е за вярване… — Мъжът поклаща глава отвратен. — Ударил ги камион. Ще живеят, но всички са в болницата. Трябва да се оправяме сами. — Млъква за миг. — Мога да се справя със ситуацията по много начини, агент Барет. Сълзотворен газ, куршуми, които не убиват. Само че сълзотворният газ ще прецака всичко като улики вътре, а куршумите… момичето ще може да се застреля дори след като е ударено с такъв. — Командирът на SWAT се усмихва, без да му е особено забавно. — Май най-добрият план е да влезеш вътре и да поговориш с една луда тийнейджърка, която има оръжие.