Джон Дарнтън - Конспирацията на Дарвин

Бяха успели да се възстановят от шока, който предизвика у тях писмото на Матюс. Сега, под ярката дневна светлина, си дадоха сметка, че са открили далеч повече от очакваното.

— Мислиш ли, че някой ще ни повярва? — попита Хю.

— Не виждам защо не — отвърна Бет. — Разполагаме с доказателства, макар че, прав си, подобно нещо едва ли може да бъде преглътнато лесно.

Заеха се да обсъждат своите доказателства: дневника на Лизи, липсващата част от автобиографията на Дарвин, писмото на Матюс. Всяко предлагаше различна част от цялата история и в същото време подкрепяше останалите две.

Спряха да обядват в едно крайпътно заведение близо до градчето Хоксхед. Седнаха на открито, само на метър от павираното шосе, което минаваше през града. Поръчаха си „обяд на орача“: хляб, сирене и овчарски пай. Хю отскочи до бара за втора наливна бира. Когато се върна с халбите, Бет бе отправила замислен поглед в далечината.

— Мисля си за Лизи — рече с въздишка тя. — За бедничката Лизи. Баща й се оказал по-лош, отколкото е допускала.

— Вярно — кимна Хю. — Не само се е отървал от съперника си, нарочно или по стечение на обстоятелствата, но и е успял да изтрие името му от учебниците по история. А на всичкото отгоре е присвоил и теорията му, получила впоследствие световна известност.

— Не е ли любопитно, че Дарвин не предявява права върху нея дори и в липсваща част от своята автобиография? Не мислиш ли, че се е срамувал от кражбата или просто е смятал този факт за маловажен в сравнение със смъртта на Маккормик?

— Вероятно е смятал, че Маккормик е имал пълно основание да я вземе от индианците — отвърна Хю. — Не забравяй, че викторианците не са могли да дишат без своите специални титли и привилегии. Те са били напредничавите европейци, представители на висшата бяла раса. Това е причината, поради която лорд Елджин си позволява да пренесе в Англия избрани скулптури от Партенона, а Роудс изнася вагони с диаманти от Южна Африка. Така постъпва и Маккормик, който се възползва от една интересна теория, с която се запознава край огъня.

— Но на практика той не краде изцяло теорията на шамана. Разсъжденията за еволюцията на Оканикут — по-специално заключението, че видовете произхождат един от друг, не са нещо ново за науката. Много европейци преди него са говорили за това. Един от тях е и Еразмъс, дядото на Дарвин. Новото, което Маккормик внася, е начинът, по който се извършва еволюцията — чрез естествения подбор. Това е гениалният му принос. Дарвин действително краде тази идея, но го прави от свой сънародник, бял човек като него.

— И в момента, в който се сдобиват с нея, те си дават сметка, че лаврите ще обере онзи, който пръв успее да я внесе и популяризира в Англия — въздъхна Бет. — Той ще получи славата и богатството. Неслучайно „Бигъл“ им става тесен, неслучайно Дарвин се разкъсва от чувство на вина за смъртта на Маккормик. В един момент той наистина желае съперникът му да пропадне в огнения ад. Той получава славата му, но я заплаща твърде скъпо, с цената на физическото и психическото си здраве. Човек почти почва да го съжалява.

— Последните думи на Маккормик вероятно са се превърнали в кошмар за него. Дарвин може и да не е вярвал в Бог, но съм готов да се обзаложа, че е вярвал в Дявола.

— Прав си — кимна Бет. — Но лично аз изпитвам съжаление към Джеми Бътън.

— Живял е в два свята и е получил най-лошото и от двата.

— Ами вождът? Той очаква просветление, но вместо това англичаните му предлагат разни дрънканици. Представяш ли си разочарованието му?

— Напомняш ми за една бележка, която открих в Шотландия. Забравих да ти кажа за нея. Джеми Бътън пише на Дарвин: „Вие, инглизи не познава живота като нас — бедни ямана.“

— И наистина е така. Наистина са знаели по-малко за живота. Мислиш ли, че именно Джеми е организирал клането?

— Да.

— Каква е била причината за гнева му?

— Едва ли е бил разгневен единствено от факта, че всемогъщите англичани са се оказали неспособни да помогнат на племето му. Основната причина според мен е прозрението, че неговият вожд разбира живота по-добре от европейците, които са прекалено арогантни, за да го признаят. Разбира се, с изключение на Маккормик, а по-късно и на Дарвин. Но Джеми не е знаел това.

— Какво се е случило с племето?

— Изтребено, до последния човек.

Замълчаха и отпиха от чашите си.

— Има и още нещо — продължи след проточилата се пауза Бет. — Според мен Алфред Ръсел Уолас е човекът, който пръв предлага теорията. Самият Дарвин го признава. Не означава ли това, че Уолас би трябвало да сподели част от славата?