Джон Дарнтън - Конспирацията на Дарвин

Угощението приключи. Подхранен с нови сухи пънове, огънят се разгоря буйно. Това беше жест към нас, англичаните, тъй като нощният въздух беше наистина леден. Инстинктивно се приближихме към него, докато индианците сториха обратното. Вождът Оканикут вдигна ръка и жените се оттеглиха, а на мъжете беше предложено нещо, което приличаше на примитивни пури. (Тогава мистър Маккормик отбеляза, че същото става и в английските гостни). Ефектът на тези пури се оказа доста необичаен за нас: отначало изтръпнахме и бяхме леко замаяни, а после главите ни изведнъж се проясниха. Тътенът на гръмотевиците стана още по-силен.

Накрая Оканикут повика Джеми и го накара да седне в краката му. Това, изглежда, беше сигналът за началото на сериозния разговор — размяна на мнения по най-важните въпроси. Страхувам се, че не мога да пресъздам неговата начална част, тъй като очевидно бях изпаднал под влиянието на странната храна и още по-странната пура. Спомням се, че вождът разпери ръце, сякаш да ни прегърне, след което поиска да му обясним принципите, върху които се гради нашата цивилизация. Разбира се, не го каза точно с тези думи, но речта му беше страстна и убедителна.

Молбата му, проста и искрена, намери бърз отклик сред нас. Филос взе думата и започна да разяснява основните принципи на християнската религия. Тръгна от Стария завет, описвайки как Бог създал света за шест дни, а на седмия седнал да си почине. След това премина на темата Адам и Ева, обяснявайки в детайли как първата жена е била направена от реброто на Адам (тази част от човешката анатомия предизвика известно объркване и накрая Филос стана и отиде да докосне корема на вожда, който се стресна здравата). Разказа за Райската градина и змията, изкушила Ева, вследствие на което Бог се разгневил и ги прогонил от рая. Забелязал учудването на вожда, той обясни, че змията всъщност е била превъплъщение на Дявола. Обясни за Луцифер и останалите ангели, които Бог е прогонил от рая. За по-голяма убедителност Филос изпъстри разказа си с цитати от великия епос на Милтън, но лично аз не съм сигурен доколко беше разбран.

След това премина върху други части от Библията — за Каин, който убива брат си Авел, за многобройните премеждия на Йов, за мъките на Авраам, на когото Бог заповядва да убие собствения си син Исаак. (Чул тези думи, вождът прехвърли ръка през раменете на Джеми и го притисна към себе си.) Филос беше особено красноречив при описанието на Потопа и Ноевия ковчег, а също така и на Мойсей, повел народа си през морето към обетования Египет — едно събитие, което твърде много наподобяваше изпитанията на тукашното индианско племе.

Трудно ми е да кажа как вождът възприе всичко това, но ми направи впечатление, че колкото по-късно ставаше, толкова повече се уголемяваха очите му. От време на време задаваше въпроси: например как животните в Ковчега са оцелели, без да се избият помежду си. Тази проява на наивност принуди и мистър Маккормик да се намеси. Неговите обяснения почиваха главно върху Новия завет. Каза, че Бог е имал син Иисус, наречен Агнеца. Той се появил на земята благодарение на жена на име Мария, която заченала без мъж. Разбира се, това предизвика ново объркване и продължителни дискусии, които по мое мнение не допринесоха особено за изясняване на идеята за непорочното зачатие въпреки усилията на мистър Маккормик, който надълго и нашироко се зае да обяснява как Мария научила, че носи Божия син в утробата си благодарение на Архангел Гавраил, който й се явил на земята, за да й съобщи тази новина. Това наложи допълнителни разяснения за ролята на ангелите, грижещи се за щастието на смъртните. Вождът беше напълно объркан, тъй като си спомни, че само преди броени минути Филос бе нарекъл ангел и самия Луцифер.

В крайна сметка мистър Маккормик бе принуден да се върне към началото. Започна със звездата в небето, отвела тримата търговци на подправки във Витлеем. Там е обора на стара къща спяло дете, за което нямало място е стаите. Описа част от чудесата, извършени от Христос — ходенето по вода, превръщането на водата от една делва във вино, достатъчно да напои цял куп хора, съживяването на мъртъвци. Завърши с описанието на Тайната вечеря и разпъването му на кръста. Голяма част от всичко това очевидно не достигна до съзнанието на вожда, но за негова чест трябва да добавя, че изглеждаше искрено ужасен от разказа за приковаването на Агнеца към кръста.

Да можеше да видиш изражението му, когато мистър Маккормик добави, че Христос всъщност не е умрял — или по-скоро, че е възкръснал след няколко денонощия от гроба! Той пожела да узнае какво точно означава това — дали Христос се е появил между хората, разговарял ли е с тях и други такива неща. Въоръжен с търпение, мистър Маккормик поясни, че Той се е възнесъл на небето и е заел място вдясно от Бог. След което започна да цитира Откровението на св. Йоан, в което се описва битката между Христос и Сатаната, последвана от хилядолетно примирие. Забелязал объркването на вожда, той бързо се отказа и заяви, че смъртта на Христос всъщност е едно добро дело, което доказва Божията обич към нас, простосмъртните — обич, която е толкова силна, че Той жертва собствения си Син, за да ни опрости греха, сторен преди много години. „Но какъв грях е това? “ — пожела да узнае вождът. Тук се намеси Филос и разказа за ябълката в Райската градина, която Адам изял. Последва ново объркване, тъй като Филос бе пропуснал да уточни, че именно откъсването на този забранен плод лежи в основата на първородния грях. След като и този въпрос беше изяснен, нещата изглеждаха малко или повече завършени.