Том Клэнси - Компютърна полиция

Шел погледна към вестоносеца и после към Ала, а тя обяви, без да повишава глас:

— А това е Шел Предпазливия от Талерн и Ирдейн — свободен лидер на свободен народ, който днес ви победи в битка. Сега ние ще диктуваме условията.

Херолдът Лазурният Алонт направи такава гримаса на отвращение, сякаш някой му беше предложил да говорят за човешката пот.

— Чуйте сега какво ще каже Върховният господар на Чакс…

— Той няма да каже нищо — прекъсна го Ала, — докато победителят не свърши това, което има да казва и не посочи условията, при които би приел вашата капитулация.

Лазурният Алонт настръхна.

— Първото изискване на господаря ми е да покажете уважение към войската му, тази страхотно въоръжена и могъща армия, с която днес преминахме през такива трагични премеждия…

— Извинявай — прекъсна го Шел. — Лазурни Алонт, днес ти участва ли в битката? Не мисля, че си се бил, защото не изглеждаш като всички останали тук и не вониш като нас. Така че можеш просто да пропуснеш това „ние“.

— Хм. Трябва да помним, че никой не може да устои сам срещу големите сили на Черния властелин. Ако ние не се държим заедно, тогава всички ще…

— О, моля те, остави Бен Франклин настрана — прекъсна го Шел. — Що се отнася до останалото, е, Черен или не Черен властелин, все едно.

Очите на Делмънд се разшириха. Отвори уста и пак я затвори.

— Хайде, сега да бъдем реалисти — каза Шел. — Няма защо да се правиш на изненадан, защото ти самият продаде договора си със Силите на мрака и премина на свободна практика веднага след като ти се отдаде такава възможност. Тази твоя стъпка беше доста странна, но едва ли е нужно да ти го казвам сега, въпреки че навремето всички те предупреждаваха. Дори и майка ти. А сега си застанал тук с надеждата, че от тъпотия, т.е. от добро сърце, ще бъда снизходителен и ще съблюдавам военните норми и ще те измъкна от кашата, в което си се набутал… — Той отпи голяма глътка медовина. — Имам новина за теб. Според нормите за водене на война в Сарксос мога да постъпя както намеря за добре с пленник, за когото не съм взел откуп. Този следобед моите магьосници установиха контакт с всички страни, които евентуално биха проявили интерес. Между другото не можаха да се свържат с майка ти. Нейните помощнички им казаха, че това й бил ден за миене на косата. Не се получиха предложения да бъдеш откупен, дори и след като намалихме цената. Съжалявам. Така че ако утре до този час няма предложение, в което искрено се съмнявам, мога да постъпя с теб както намеря за добре.

Шел се облегна назад и се загледа за миг в чашата си с медовина. Ала наблюдаваше Делмънд, без да мигне и се усмихваше като котка, която очаква на коя страна ще побегне плъхът. След това Шел заговори отново:

— Мисля, че би ми доставило голямо удоволствие да те пратя на вечна служба в робските мини на Орон, Господаря на Дългата смърт. Ето виж, този следобед той ми изпрати писмо, в което ме уведоми, че с удоволствие ще те приеме.

Шел се пресегна през масата и побутна с върха на ножа си димящия пергамент, като мислено му се прииска мастилото, с което беше изписан, да престане да пуши. Получи се точно обратното и той се уплаши, че посланието ще подпали нещо ценно по масата.

— Това не е предложение за откуп, а оферта да те купи. Във Виртуалния доминион Сарксос има поне двеста генерали, лордове и графини, както и по-дребни благородници, които горещо биха ми препоръчали да приема предложението. Обаче аз не обичам много робството. Моят интендант ме посъветва, че ще е много по-добре да ти отнема всичко ценно и да те пратя да просиш по пътищата, за да могат селяните, на които си изгорил нивите и си унищожил добитъка, да те замерят с фъшкии, когато минаваш.

Делмънд видимо потръпна.

— За теб ще е повече от полза да вземеш в плен армията ми, а мен и имуществото ми да върнеш у дома с подходящ ескорт.

— Какво каза? — Шел мушна пръст в ухото си и го завъртя. — Мога да се закълна, че те чух да твърдиш, че имаш армия. Онази жалка сбирщина от подобие на войници с бръснатите глави, която държим в ограденото с колове място за добитъка, онези двеста души със смъкнати задници, без коне и оръжие, тази ли армия имаш предвид? Ох…

За Делмънд отдавна се говореше, че няма чувство за хумор. Сега Шел се увери, че е така.

— Не тази армия — побърза да каже Делмънд. — Другата ми армия.

Шел гръмогласно се засмя.

— Извинявай — каза той. — Ако имаш армия някъде другаде, в което се съмнявам, тя вече не е твоя. Не и след като се разпространи новината за това, което се случи този следобед.