Том Клэнси - Компютърна полиция

— Особено след като сте играл всичките тези различни роли — чу се глас, който дойде някъде отвън. Вероятно беше на психиатъра или на психиатричната програма, помисли си Мегън.

— Как по друг начин можех да бъда всичките тези хора едновременно? Как по друг начин те биха могли да печелят? Не става въпрос само за мен — продължи Симпсън. — Аз може да съм главното действащо лице, но най-важна е самата победа. Баща ми обичаше да казва: „Не е важно как играеш, а дали печелиш, или губиш“. После той почина. — Само в този миг лицето му изрази някакво чувство. Беше неподправен гняв, толкова необуздан и неповлиян нито от годините, нито от натрупания жизнен опит. Човек би казал, че това е гняв на тригодишно дете, готово да се хвърли на земята в истерия и да реве до посиняване, а човекът беше на около четиридесет. — Печелих много пъти — каза поуспокоил се гласът, а лицето отново стана абсолютно безизразно — и щях да продължа да печеля. В мен са въплътени всичките роли, които играех в играта. Някой ден пак ще спечеля, въпреки че сега съм извън играта. Пак ще спечеля…

Образът изчезна, оставяйки Мегън и Лийф да се гледат изпълнени едновременно със съжаление, страх и отвращение.

— Вече не използваме фразата „луд за трима“ — обади се Уинтърс, — но ако я използвахме, този напълно заслужава такова определение. На психиатрите ще им трябва доста време, докато стигнат до основната причина за проблемите му. Раздвояването на личността не е нещо необичайно за медицината особено когато случаят е усложнен от неспособност да се прави разлика между игра и реалност, или когато не се разбира, че играта се играе заради самата нея.

В стаята отново настъпи мълчание. Уинтърс изпусна дълбока въздишка.

— Е, добре. Вас няма да ви изключа от списъка на сътрудниците изследователи, защото не искам да хабя такъв ценен суров материал. Подчертавам думата „суров“.

Той погледна и двамата, а те отново се загледаха в килима с пламнали до уши лица. Лийф обаче все пак вдигна очи и каза:

— Благодаря.

— И аз — обади се след него и Мегън.

— Що се отнася до останалото, ако в близко бъдеще се появи работа, подходяща за някой с уникален талант да надушва нещата, да не приема отказа за отговор, да проявява досадно упорство и способност за абстрактно мислене — той се усмихна, — вие ще сте първите, на които ще се обадя. А сега си вървете, за да се успокоите преди пресконференцията. И гледайте да се държите като скромни, млади изследователи сътрудници на Компютърната полиция или Бог ми е свидетел… — Той въздъхна. — Както и да е. Видяхте ли какво ми причинихте. Пропилях си един цял спокоен предобед. Хайде, омитайте се.

Те се изправиха.

— И преди да си тръгнете — продължи Уинтърс, — ще ви кажа само още едно нещо. Няма нищо по-фатално от това да приемеш лъжата за истина. Помислете за всичките фатални лъжи, от които вие току-що спасихте света. Дори и при грешките, които допуснахте… това е нещо, с което бихте могли да се гордеете.

Те се обърнаха и тръгнаха да си вървят, като се усмихнаха за миг един на друг, стараейки се обаче да не ги види Уинтърс.

— А, и още нещо.

Те се спряха на прага и извърнаха назад глави.

Уинтърс клатеше глава.

— Какво, по дяволите, е това име Балк Бурмата?

На едно друго място в стая без прозорци трима мъже в костюми седяха и се гледаха.

— Не стана — каза мъжът, седнал в началото на масата.

— Напротив, стана — каза друг, като се стараеше в гласа му да няма нотки на отчаяние. — Беше въпрос само на още няколко дни. Първото съобщение, а и разпространената от медиите новина за първото нападение започнаха да се отразяват все по-зле на акциите на компанията. След още няколко часа следващите две нападения и съобщенията за тях щяха да се отразят толкова зле на акциите й, че тя щеше да прекрати дейността си на борсата. Хората щяха да напуснат тази виртуална среда на тумби. Но което е по-важно: технологията се оказа успешна.

— Тя проработи само веднъж — каза мъжът в началото на масата. Сега вече им е известна. Трябваше да проработи, без да я разкрият. Вече с неизползваема. Всеки, който е чул за това, което стана, ще си провери базата данни и ще търси доказателства за имитиране на присъствие сред абонатите си. Това беше една огромна възможност, но вече не е.

В стаята настъпи мълчание.

— Е — каза човекът, който се беше опитал да не изглежда толкова отчаян и не беше успял, — необходимата документация ще е сутринта на бюрото ти.

— Няма защо да чака до сутринта. Да бъде там след час. Да опразни бюрото си и да изчезва. Ако си отиде сега, ще имам някакво оправдание, когато сутринта тук пристигнат от „Токугава“.