Марк Хименес - Обвинена в убийство

— Което не ти пречи да опиташ…

Тя му намигна, после седна отново на високото столче и кръстоса крака.

— И така, защо я защитаваш?

— Защото е майка на детето ми.

— Но тя ти е изневерявала, и то с мъжа, когото е убила!

— Може да ми е изневерявала с него, но не го е убила.

— Ти просто не можеш да я прежалиш. — Рене Рамирес поклати красивата си глава. — Мъже. Знаеш ли какъв е най-лесният начин да си я върнеш? Като й изневериш и ти.

— Но ние вече не сме женени.

— Няма значение. Ти още не си преодолял психологическата си зависимост от нея. Преспи с друга, и ще се почувстваш по-добре. — Тя се изви към него и облиза начервените си устни. — Съвсем случайно днес съм свободна.

Рене се наведе към него така, че той виждаше почти целите й гърди. Бяха едри и стегнати. Гейб Петрочели беше прав: тази жена притежаваше хищния чар на гърмяща змия. С усилие на волята Скот отклони погледа си.

— Не бих желал да се видя по вечерните новини — каза той.

— Едва ли си чак толкова добър, че да заслужаваш да те заснема за спомен — намигна му закачливо тя. — Във всеки случай ти гарантирам пълна дискретност.

Скот, който не бе докосвал жена две години, искаше да извика „Хайде, да вървим!“, но каза единствено:

— Някак си не ти вярвам.

Тя се понамръщи, но се дръпна назад и отново прие делови вид.

— Защо излъчи този запис само две седмици преди делото? — попита Скот.

— Сексът вдига рейтинга, Скот. Надявам се, като започне процесът, останалите телевизионни мрежи да поискат да купят материала от мен.

— Правиш кариера с убийството на Трей, така ли?

Тя завъртя нагоре сините си очи.

— Спести ми благочестивия си гняв, Скот. Знам ви аз вас, адвокатите. Единственото ви мерило за успеха са парите и онова, което може да се купи с тях. Защо искаш да станеш федерален съдия, може би за да спасиш света? Или заради гарантирана доживотна заплата от парите на данъкоплатците? Зависиш от милостта на гадняр като Армстронг, а критикуваш мен? — Тя се засмя. — Адвокатите се смятате за солта на земята, вечно ни критикувате нас, простосмъртните, че имаме амбиции и стремежи, а не се свените да вземате от клиентите си по осемстотин долара на час. — Тя вдигна рамене. — Освен това не съм го убила аз.

Той поклати глава.

— Виж какво, Скот, завърших журналистика с пълно отличие, но единствената работа, която ми предложиха в телевизията, беше да чета прогнозата за времето, и то заради външния ми вид. Докато следвах, се издържах като фотомодел на рекламни агенции в Остин, можех да подпиша договор и с нюйоркска агенция, но исках да практикувам сериозна професия, журналистика. А се оказа, че макар и вече в телевизията, си останах фотомодел. Пет години стоях пред камерата и показвах студените фронтове и графиката на атмосферното налягане. Сега съм на трийсет, иска ми се да хвана последния влак за някоя от големите телевизионни мрежи. Вече тренирам по два часа на ден във фитнеса, за да поддържам форма.

Тя отпи от коктейла си и продължи:

— Сега ние, латиносите, се котираме в телевизиите, защото испаноезичното население нараства експлозивно. Искам да съм следващата латинозвезда на Си Ен Ен или Ен Би Си. И защо не? Образована съм, умна, секси и ще бъда символ на демографските промени. Сега е моят миг. Може да ми се сърдиш заради децата си, Скот, но разбери: аз трябва да успея. И сега е моментът да привлека вниманието на големите мрежи върху себе си.

— Като отразяваш убийства?

— Аз не създавам новините, Скот, аз само ги отразявам.

— Кой е твоят източник в съда?

— Това е строго поверителна информация.

— Обработваш психически граждани, които са потенциални съдебните заседатели.

— Те са си обработени. Смяташ ли, че на острова има един непредубеден човек?

— Отнемаш на клиентката ми правото на справедлив процес.

— Оплачи се на Шелби.

Рене отпи от коктейла си. Скот забеляза добре поддържаните й дълги пръсти, обвити около запотената чаша.

— Днес подавам иск за преместване на делото в друг съд.

— Желая ти успех.

— Мислиш, че няма да успея ли?

— Не, докато аз съм жива.

— Защо?

— Скот, убийствата на този остров обикновено са свързани с дрога. И убийците, и жертвите са чернокожи или латиноси. Ако влезеш в съда по време на дело, единствените зрители са семействата на убития и подсъдимия, ако и те изобщо благоволят да дойдат. Вестникът пуска пет реда в раздела „Вътрешни новини“, а местната кабелна дори не си прави труда да прати екип. Защо? Защото на белите не им пука, че черни и латиноси се стрелят или колят. Колкото повече се избиват, толкова по-добре за острова. Прочистване на генофонда един вид.