Марк Хименес - Обвинена в убийство

— Съдийката иска да прави кариера на наш гръб.

— А, жена ли е? Мамка му, това не е хубаво. Е, бих я посъветвал да внимава. Предаването на живо на делото е нож с две остриета, може да й се забие в задника.

— Между другото, задникът й никак не е лош.

Съдия Морган се бе приближила незабелязано и изведнъж застана до тях. Когато я видя, Дан Форд се облещи.

— Дан — каза Скот, — запознай се със съдия Шелби Морган. Госпожо съдия, това е адвокат Дан Форд, старши съдружник във „Форд, Стивънс“.

— „Форд, Фени“ — каза Дан. — При условие че успея да прилъжа Скот с чара… и с парите си.

— Не знаех, че ще бъдете на погребението, госпожо съдия — каза Скот.

— За нищо на света не бих се лишила от тази възможност. Събитие номер едно на годината в правните среди. Какво ще кажеш да си вземем заедно такси за летището?

— Добре, след половин час.

Съдия Морган се обърна и се отдалечи под възхитения поглед на Дан Форд.

— Страхотен задник, наистина.

Но мисълта му много бързо се върна на любимите му теми: правото и парите.

— Помисли си, Скот: „Форд, Фени“.

— Дан, от шест седмици не мога да мисля за нищо друго, освен за това гадно дело.

— Гадно, а?

— Повече, отколкото можеш да си представиш.

— Е, с бившите съпруги е така.

— Бърбън с лед — каза съдия Морган на стюардесата. — Двоен.

— Минерална вода — поръча за себе си Скот.

Той се облегна и разхлаби вратовръзката си. Двамата бяха дошли заедно с такси на далаското летище и сега седяха един до друг в самолета за Хюстън. Повечето пътници отказваха традиционните безалкохолни напитки, минерална вода и кафе, които предлагаше стюардесата, и си поръчваха нещо по-силно. Шелби Морган не направи изключение.

— Погребенията ме депресират — каза тя.

Стюардесата сложи хартиени салфетки върху масичките им и подаде на Скот минералната вода, а на съдийката — чаша с кубчета лед и две шишенца бърбън.

— Ох, слава богу!

Шелби Морган отвъртя с отработен жест капачките и сипа уискито върху леда. Отпи наведнъж половината, пое дълбоко въздух и бавно издиша. Когато алкохолът се разля по вените й, страните й порозовяха. На Скот му се стори още по-привлекателна.

— Хубава реч, Скот. Познаваше ли го добре?

— Да.

— И той искаше да го наследиш на поста му?

— Да.

Тя пресуши до дъно чашата си и направи знак на стюардесата да й донесе още веднъж от същото.

— А сега могат да те препънат политически съображения.

— Имам и други опции.

— „Форд, Фени“. Старши съдружник в една от най-богатите адвокатски кантори в Тексас. Малко адвокати, които познавам, биха отказали подобна възможност.

Стюардесата се появи с нова чаша лед и още две шишенца бърбън. Съдийката си ги сипа със същото отработено движение.

— Ходи ли вече във ФБР? — попита тя.

— За какво?

— Отпечатъци, проверки за благонадеждност и така нататък.

— Няма смисъл. Постът е твой.

Тя вдигна ръце с опакото нагоре и разпери пръсти.

— Никога досега не са ми вземали пръстови отпечатъци. Когато снеха отпечатъците на Ребека, мастилото не съсипа ли маникюра й?

— Не ти ли снеха отпечатъци, когато те избраха за окръжен съдия?

Тя поклати глава.

— Окръжните съдии не се подлагат на проверка за благонадеждност, тях просто ги избират. Но ще я издържа. Никога не съм арестувана, дори в колежа.

— Наистина ли смяташ да се преместиш в Далас, за да бъдеш федерален съдия? Много по-голям е от Галвестън, има непрестанни задръствания, престъпност…

— … бутици, „Ниймън Маркъс“. Любимата ми марка.

— Е, тогава Далас ще ти хареса.

— Освен това там са „Далас Каубойс“. Знаеш ли, че в университета бях мажоретка през всичките четири години?

— Обичаш ли футбола?

— Обичам футболистите — каза тя, обърнала глава към него; в очите й проблесна закачливо пламъче. — Дори бившите.

— Няма бивши футболисти, както няма и бивши мажоретки.

— Като жена ти.

— Бившата ми жена.

Шелби Морган поклати глава.

— Още не мога да повярвам, че си се съгласил да я защитаваш. Сигурно много я обичаш. — Очите й помръкнаха. — Мен никой мъж не ме е обичал така.

— Може би ти не си обичала никого.

— Ти вярваш ли, че тя те е обичала?

— Вярвам, че е невинна.

— Надявам се да си прав заради кариерата ти. — Тя пресуши и второто си питие. — Както и да е, да говорим за мен. Пет години в Далас ще минат бързо, после ще се ориентирам към Вашингтон, а ти може да заемеш мястото ми.

— Пет години?

Тя кимна.