Марк Хименес - Обвинена в убийство

— Не ме интересува дали се чукате с вещото си лице, госпожо съдия. Вие се опитвате да навредите на моята клиентка.

Последната му забележка видимо не й се понрави.

— Насрочвам избора на съдебни заседатели за петък в девет сутринта. За днес приключихме.

— Един съдебен процес, предаван на живо по телевизията, се превръща в цирк — изкоментира Скот пред окръжния прокурор на излизане от съда.

— А пък ние сме клоуните — засмя се Рекс, после намигна на Карин. — Знаеш ли, професорке, на мен Рекс Херин ми звучи много добре.

— Рекс Херин? Да, наистина не е зле. Харесва ми. Знаеш ли какво? Ще кръстя сина си на теб, ако зачеркнеш доктор Холбрук от списъка на свидетелите.

Окръжният прокурор се усмихна.

— Сигурна ли си, че няма да те убедя да се преселиш на острова? — После дръпна Скот настрана и тихо му каза: — Вече имам резултатите за онези отпечатъци, които ми даде миналата седмица.

— Е, и?

— Не са в системата, но съответстват на отпечатъците върху таблата на леглото.

— Шегуваш ли се?!

— Ни най-малко. Чии са?

— Няма да ти кажа, Рекс, поне засега. Но не са на убиеца. Поне така мисля.

Окръжният прокурор вдигна рамене.

— Е, щом не казваш, ще съдим жена ти.

— Рекс, искам още една услуга от Ханк.

— Нямаш проблем. Казвай каква.

В този момент телефонът на Скот иззвъня. Беше Хелън, секретарката на съдия Бъфорд.

— Здрасти, Хелън! Какво има?

— Скот… съдията почина.

Църквата беше претъпкана; всички пейки бяха заети от щатски и федерални съдии, които се бяха стекли за опелото, както полицаите се събират, когато някой техен колега загине при изпълнение на служебния си дълг. Съдия Сам Бъфорд бе умрял на поста си. Сега тленните му останки бяха положени в ковчег пред ниския подиум, върху който беше застанал Скот. Той отдавна знаеше, че моментът наближава, но въпреки това смъртта на неговия приятел и ментор го бе заварила неподготвен и сега се опитваше да фокусира насълзените си очи върху листчето в ръката си.

— Сам Бъфорд беше съпруг, баща, дядо, брат, приятел, юрист, съдия… и мой идол. За мен беше чест да го познавам лично и се надявам, че всички вие сте имали възможност да го опознаете. Сам Бъфорд беше личност, с която си струваше човек да се познава. Той ми предаде най-важния урок, който един юрист трябва да научи, за да бъде добър адвокат: справедливостта не е нещо, което може да се прочете в учебниците по право. Тя трябва да се усети, да се изживее. Тя е ролята, която един юрист си е определил да изпълнява през целия си живот. Сам Бъфорд беше подчинил живота си на тази роля. Той раздаваше справедливост всекиму поотделно всеки ден от живота си.

Скот посочи ковчега.

— Пред нас лежи един велик човек. Не богат или известен, а човек, който се грижеше всеки да получи онова, което заслужава. Човек, който направи нашия живот по-добър. Сам Бъфорд остави диря след себе си.

След погребението Скот се запозна с децата и внуците на съдията, здрависа се с колеги адвокати, които не бе виждал от години. Накрая се сблъска и с Дан Форд.

— Господи, Скоти, какво ти става?! Да защитаваш Ребека по дело за убийство…

— Тя е невинна.

— Ребека няма пукнат цент. Отново работиш без заплащане. — Дан поклати глава. — Поредната изгубена кауза, а, Скоти?

Може би, помисли си Скот.

— Направо не е за вярване — продължи Дан. — Допреди две години тя живееше в разкошна къща в Хайланд Парк, а до седмица-две може да се озове в килия три на два. Господ я наказва, защото те остави. Наистина ли е вземала кокаин?

Скот кимна.

— Имаш късмет, че се отърва от нея.

Дан го потупа бащински по рамото, сякаш утешаваше дете, загубило мач.

— Чувам, че Бъфорд те е предложил за свой заместник.

Скот отново кимна.

— Милион срещу сто шейсет и девет хиляди годишно.

— Никой адвокат с две гънки на мозъка не би се поколебал кое да избере.

— Е, аз може би съм изключение.

— Помисли си за момичетата, Скот, кое ще бъде по-добре за тях.

— Само за това мисля.

Дан огледа присъстващите.

— Симпатични хора — каза той. — За последен път бях на погребението на Мак. Бях назначен за изпълнител на завещанието му, получих си трите процента комисиона, както си му е редът. Двайсет и четири милиона. Добре й дойдоха на фирмата.

— Дори ракът на простатата си има добрите страни, а, Дан?

— Четирийсет години работих за Мак. Понеже Кларк не е между живите, Джийн получи цялото му състояние. Та тя беше омъжена за него има-няма единайсет години, как така ще взема всичко?! И въпреки това прибра над седемстотин милиона. Не е зле за единайсет години брак. Чувам, че процесът щял да се предава по телевизията.