Марк Хименес - Обвинена в убийство

— Знам също и какво се е случило с кокаина на Трей.

— Какво?

— Работниците от строежа на същата улица са го задигнали.

— Сигурен ли си?

— Казали са на Карлос.

Бенито вдигна глава и се загледа във фойерверките високо в небето.

— Той ми беше приятел, а аз се усъмних в него. Дано да не съм станал причина за смъртта му.

Следващият епизод от „Убийство на плажа“ се излъчи в късните новини същата вечер.

„Аз съм Рене Рамирес, на живо от Галвестън. На Ребека Фени й остават може би по-малко от три седмици свобода, делото за убийство започва само след петнайсет дни, но тази вечер тя безгрижно се наслаждаваше на фойерверките от морския бряг.“

— Снимала ни е, без да я видим! — извика Ребека.

Тя, Скот, Боби и Карин бяха в дневната и гледаха телевизия.

Гласът на Рене Рамирес продължаваше да се чува зад кадър:

„А тук се наслаждава на друго. Или, по-точно казано, на друг.“

Кадърът се смени. На екрана се появи тъмен пуст плаж, по който се разхождаха две самотни човешки фигури — гол до кръста мъж и жена с бял бански. Жената се спря и целуна мъжа по устата. После се извъртя, изтича по плажа, свали банския си и нагази във вълните. Мъжът я настигна, двамата се прегърнаха и…

— Божичко! — изстена Ребека.

— Ами сега! — възкликна Боби.

— Това да не сте ти и… — започна Карин, но не довърши. — Майчице!

Рене Рамирес тайно ги бе заснела онази нощ на плажа преди три седмици. Ясно си личеше, че жената е Ребека — червената й коса сияеше на лунната светлина, но за мъжа не можеше да се каже кой е. Записът свърши и камерата отново показа Рене Рамирес.

„Този материал е заснет десет дни след смъртта на Трей, а Ребека се държи като ученичка във ваканция. Иначе не се съмнявам, че е обичала Трей.“

Изведнъж Скот се сети нещо:

— Ребека, ти не беше ли казала, че Рене е правила филм за Трей? Кога беше това?

— Две седмици преди…

— Ти беше ли с него в студиото?

— Не. Този ден бях в Хюстън по магазините. Но интервюто не беше в студио. Тя дойде да го интервюира тук.

— Къде тук?

— У дома.

Скот се облещи.

— Рене Рамирес е била в дома ви?

Рене Рамирес отпиваше от коктейла си на терасата на хотела, а зад нея се гонеха белите гребени на вълните. Гледката приличаше на илюстрация от рекламна брошура на местната туристическа камара.

Рене беше убийствено красива пуерториканка с главозамайващо къса пола. Въпреки черната коса и матовата кожа очите й бяха сини като лятното небе. Съблазнителното й тяло бе пристегнато в бяло, дълбоко изрязано потниче. Носеше тюркоазна огърлица и дълги обици, но нямаше брачна халка. Дългите й крака бяха кръстосани под такъв ъгъл, че не оставяха почти нищо на въображението.

Беше понеделник сутрин. Скот й се бе обадил по телефона в редакцията и я бе поканил в открития бар на хотел „Галвез“. Рене бе пристигнала първа и си бе поръчала „Мимоза“. Скот бе тръгнал за срещата, треперещ от яд и готов да й вдигне скандал, че е показала дъщерите му по телевизията. Тя се опита да парира гнева му с женско ласкателство.

— Гледах репортажи от футболния ти период. В колежа си бил страхотен, Скот. А и сега изглеждаш в добра форма.

— А, благодаря ти много! Аз… — Той се усети навреме и се спря. По дяволите, номерът й за малко щеше да мине. — Виж какво, недей повече да показваш дъщерите ми по телевизията.

— Свобода на словото, Скот! Двамата с Ребека сте вече публични личности, освен това бяхте на публично място, а аз съвсем случайно се оказах там. Какво ще кажеш за едно интервю на живо?

— Не.

Рене нацупи устни.

— Странно. Повечето адвокати биха ме молили да ги покажа по телевизията. — Тя отпи от коктейла си. — Както и да е, с нищо не съм нарушила закона.

— От което не следва, че си постъпила етично.

— А етично ли беше с Ребека да се натискате като някакви тийнейджъри на плажа посред нощ? — Тя се подсмихна. — Ти беше мъжът, нали? И какво, да си припомните доброто старо време? — Рене вдигна рамене. — Разбирам, все пак ти е била жена. Чукай си я колкото щеш, но защо я защитаваш?

Скот се огледа подозрително за скрита камера. Не видя такава, но за всеки случай попита:

— Да не би тайно да снимаш разговора ни?

— Искаш да кажеш дали нося по себе си микрофони?

— Или записващо устройство?

Рене слезе от високото столче и почти се допря до Скот, който усети парфюма й.

— Не искаш ли да ме провериш?

— Не мисля, че криеш нещо. Дрехите ти са толкова тесни, че едва ли бих могъл да си пъхна пръста в тях.