Марк Хименес - Обвинена в убийство

— Това означава, че можем да го призовем като свидетел.

— Или като обвиняем.

— Пийт винаги ми е бил симпатичен. Всъщност всеки, който го познава, би казал същото.

Скот поклати глава.

— Наркокартелът, мафията… всички са имали мотив да го убият. А освен това са професионалисти. Едва ли са щели да оставят отпечатъци.

— И в никакъв случай нямаше да оставят жена ти жива — изръмжа прокурорът. — До процеса има само седемнайсет дни, Скот. Можем да помолим съдийката за отлагане на делото, за да имаш време да разследваш мафията, картела, Пийт…

— Искаш да кажеш всички заподозрени, които имат мотив.

— Именно.

— Рекс, тя е невинна. Оттегли обвиненията срещу нея и намери истинския убиец.

— Бих искал първо да намеря убиеца и тогава да оттегля обвиненията срещу жена ти, Скот. Аз все още вярвам, че тя го е направила, но наистина няма мотив, и това ме притеснява. Разбира се, и да оттегля обвиненията, винаги мога да ги внеса отново. За убийството няма давност. Стига междувременно да не драсне през границата.

— С какво? Та тя няма никакви пари.

— Да, прав си.

— Вчера се подложи на детектора.

— И вероятно досега не ми го каза, защото не е издържала теста?

— Резултатът е спорен.

— От което не следва, че казва истината.

— Но не следва и че лъже.

— Кой извърши теста?

— Гюс Граймс.

— Гюс е много добър. И предпазлив. Не би обвинил някого в лъжа без достатъчно основание. При него спорен резултат не е зле. И все пак…

— И все пак какво?

— Доколкото си спомням, при обиска в къщата бяха открити лекарства, които се продават с рецепта. Бета-блокери и прозак.

Скот кимна.

— Да, в банята на Трей. Е, и?

— Ами някои хора вярват, че могат да надхитрят детектора на лъжата, като вземат бета-блокери и успокояващи средства непосредствено преди теста.

— Гюс каза, че машината регистрира само нивата на стрес и притеснение.

— Именно.

— Ребека не е знаела, че Трей взема такива лекарства.

— Сигурен съм, че не е.

Скот извади телефона от джоба си и позвъни на Гюс. Както обикновено го откри на риболов.

— Гюс, ако преди теста Ребека е взела бета-блокер и прозак, това дали е могло да се отрази на резултата?

— А взела ли е?

— Не знам. В момента разговарям с окръжния прокурор по въпроса.

— Тази комбинация почти сигурно би дала спорен резултат. Бета-блокерите и успокоителните изкуствено намаляват честотата на дишането, което всъщност регистрира машината.

— Благодаря ти, Гюс.

— Нямаш проблем. Много здраве на Рекс.

Скот затвори и се извърна към Рекс.

— Е?

— Гюс ти праща много здраве.

— А какво казва за теста?

— Че си прав.

— Спорният резултат от теста ни връща към изходната позиция: отпечатъците й върху оръжието на престъплението — каза тихо окръжният прокурор. — Какво правят те там?

— Не знам.

— Защо са там, Скот? Намери ми логично обяснение преди процеса, и ще оттегля обвиненията срещу нея.

— Днес видях яхтата на Трей.

— Бил си в яхтклуба?

Скот кимна.

— С окръжния прокурор. Хубава лодчица.

— Ставаше за жилище. Обичах да я карам.

— Можела си да караш такава голяма яхта?

— Разбира се. Мечтаех си да стигна с нея до Канкун.

Скот вдигна една мидена черупка от пясъка и я запрати във вълните. Двамата с Ребека се разхождаха по плажа за поредния поверителен разговор между адвокат и клиентка.

— Пийт Пъкет е бил в къщата същия ден. Преди убийството.

— Кога?

— Докато си била в Хюстън.

— Влязъл е с взлом?

— Не.

— Но нали Трей е бил в клуба на тренировки?

— Не, не е бил там. Тръгнал си е по обяд.

— Защо?

— За да се види с Били Джийн. Тя също е била тук. Отпечатъците на Пийт са върху кухненския плот, непосредствено до чекмеджето с ножовете. Но върху ножа са твоите отпечатъци. И аз искам да знам защо.

— Непрекъснато ползвах тези ножове.

Дошло бе време да й каже цялата истина. Той се обърна с лице към нея и я хвана за раменете.

— Ребека, твоите отпечатъци върху ножа не са разположени така, сякаш си рязала нещо, с острието нагоре, а наопаки, сякаш си държала ножа, за да го забиеш в нещо.

— Или в някого.

— Имаш ли спомен да си го ползвала по този начин?

— Не.

— Но отпечатъците ти доказват обратното. Все някога, по някаква причина, си го хванала така.

Тя поклати глава. Скот пусна раменете й.

— Роузи не миеше ли ножовете след всяко ползване?

— Миеше ги, разбира се. Или ги пускаше в миялната машина. Въпросния ден тя беше идвала да чисти.