Марк Хименес - Обвинена в убийство

— Доктор Тим каза, че Трей бил развил различни видове зависимости и мании.

— Трей е ходил на психоаналитик?

Скот кимна.

— Бил е обсебен например от секса.

— Завиждам му, трябва и аз да пробвам някой ден.

Двамата слязоха от пикапа и тръгнаха към входа на пристанището за яхти. Рекс махна на пазача и поведе Скот по дървения кей към привързаните моторници, платноходки и по-големи съдове. Спря се до една лодка и каза:

— Тази е моята.

Беше шестметрова моторница с платнен навес над средната част.

— Изглежда нова — каза Скот.

— Така е. Открих старата насред главната улица след урагана.

— С нея ли хвана онази риба-меч?

— Не. Нея донесох от Бахамите. Още две години, и се отдавам на голф и риболов.

— И на виагра.

Окръжният прокурор се усмихна.

— Да, и на това.

— Старецът и морето… и малките сини хапчета в джоба.

— Хемингуей щеше да е по-щастлив, ако по негово време имаше виагра.

— Е, аз пък ще се опитвам да си изкарвам хляба като адвокат в Далас, тъй че се сещай от време на време за мен, докато… ловиш риба.

Рекс дръпна от пурата си и попита:

— Когато й връчвахме обвинителния акт, жена ти каза, че си бил разорен.

— Така е.

— Не е леко да си изкарваш хляба като адвокат, ако си честен.

— Имам резервни варианти.

— Федерален съдия?

— Това е малко вероятно. Сенаторът бил задължен на Шелби Морган.

Прокурорът отново дръпна от пурата, издиша дима и каза:

— Дъщеря му е наркоманка. Взема кокаин. Ходи на терапия, но не помага. Шелби следи да не се разчуе.

— Разбирам.

— Ела, ще ти покажа яхтата на Трей.

Двамата тръгнаха по дървения кей. Колкото по-навътре влизаха, толкова по-големи ставаха лодките. На самия край на кея се спряха пред сребриста яхта с надпис „Продава се“.

— Седемнайсетметрова „Рива“, спортен клас. Плаващ петзвезден хотел. Чувам, че Трей е платил два милиона за нея. Мелвин се опитва да я продаде за петстотин хиляди, но няма купувачи. В тази криза никой не се е засилил да купува яхти.

— Не е ли повредена от урагана?

— Малко преди това Трей я беше закарал на остров Падре. Ела да се качим.

Скот го последва по стълбичката. Салонът за гости беше с дъбова ламперия и мебели от естествена кожа, а спалнята — с огромно двойно легло. Кухнята беше от неръждаема стомана и имаше футуристичен вид. Барчето беше заредено с напитки.

— Искаш ли едно питие? — попита Рекс.

— Не, благодаря.

— Аз мисля да се почерпя.

Прокурорът намери чаша, издуха я от праха и си наля два пръста уиски. После вдигна тържествено чашата.

— Бог да прости Трей.

Пресуши я на един дъх и си наля втора.

— Рекс, разкажи ми за Мелвин Бърк.

Скот и окръжният прокурор се бяха разположили на кожените канапета в салона, сякаш яхтата беше тяхна. Рекс пушеше пура и отпиваше от уискито.

— Мелвин е доайенът на адвокатската колегия тук, на острова. Сериозен юрист с безупречна репутация.

— Имам чувството, че нещо от миналото му тежи.

Рекс помълча няколко мига, като дърпаше замислено от пурата си. Накрая сякаш взе решение.

— Скот, ще ти кажа нещо за Мелвин, но много държа да си остане между нас. Той е свестен и не заслужава това да се разчуе.

— Давам ти дума, Рекс.

— Мелвин е местен човек, пет години по-възрастен от мен. Завърши право в Тексаския университет, отличник на випуска, можеше да постъпи в която си иска от големите хюстънски кантори и сега да представлява петролни компании. Вместо това, ако щеш, вярвай, се върна на острова и подхвана самостоятелна практика. Провървя му, създаде си име, изкарваше добри пари, като от време на време защитаваше и бедни клиенти безплатно, защото и те имат право на компетентна защита.

Окръжният прокурор издиша гъст облак дим и го проследи с поглед, докато се разпръсна във въздуха над главата му.

— Преди време Мелвин се нагърби с едно дело, при което прокуратурата искаше смъртна присъда. За някакъв хлапак от сиропиталище, почти дебил, или както е политически коректно да се казва сега, „младеж с когнитивни затруднения“. Чернокож. Мелвин обаче си беше наумил, че момчето е свястно, и придума съдията да му разреши да го прибере при себе си, в собствения си дом, до започване на процеса. След което успя да намери доказателства, че е и невинно. Аз тогава не бях прокурор по делото, но присъствах в залата. Въпреки всичките доказателства, които той приведе в негова защита, съдебните заседатели го признаха за виновен и съдията постанови смъртна присъда. Мелвин обжалва, делото стигна до Върховния съд на щата, но накрая го загуби. По онова време нямаше ДНК експертизи. Младежът беше екзекутиран след по-малко от година.