Марк Хименес - Обвинена в убийство

Скот реши да се пробва още веднъж с Мелвин Бърк. Адвокатът знаеше нещо, но го криеше, позовавайки се на изискването за конфиденциалност. Скот извади телефона си и набра номера. Когато Мелвин отговори, той каза без предисловия:

— Трей е дължал половин милион долара на Бенито Естрада. Знаеш ли кой е той?

След кратка напрегната пауза Мелвин отговори:

— Да.

— Знаеш, предполагам, и какво продава? И за кого работи?

— Да, знам. А защо му е дължал пари? Трей изкарваше толкова за една седмица.

— Обвинил Бенито, че го мами, отказал да му плати. Знаеш ли какви са последиците от това да завлечеш с пари картела?

— Да, знам.

— Трей е дължал и петнайсет милиона на мафията.

Мълчание. После адвокатът попита:

— Кой ти каза?

— Гейб Петрочели. И него познаваш, нали?

— Чувал съм го.

— Работи за мафията.

— Знам.

— А знаеше ли за дълговете на Трей?

— Рекс знае ли за тях?

— Знае за дълга му към Бенито за дрога. Утре имам среща с него и ще му кажа за дълга към мафията.

— Може би Рекс ще оттегли обвиненията.

— Мелвин, ако знаеш още нещо, моля те да ми кажеш. Нека не допуснем невинен човек да влезе в затвора.

— Не забравяй изискването за конфиденциалност, Скот.

В този момент Скот видя Гюс да му маха от прозореца и прекъсна разговора. Когато влезе в къщата, Гюс каза:

— Ребека, защо сега не идеш ти да се разходиш, докато ние със Скот поговорим?

— Става.

Тя събу сандалите си и двамата я изпратиха с поглед, докато нагази във вълните.

— Е? — попита Скот.

— Резултатът е спорен — каза Гюс.

— Какво значи това? Че Ребека лъже?

— Ние не боравим с понятия като „лъжа“ и „истина“, Скот. От резултата не може да се определи дали отговорите й са правдиви или подвеждащи.

— Защо?

— Защото физиологичните й реакции не бяха ясно проявени.

— Значи е казвала истината?

— Възможно е. Съдейки по поведението й, дори вероятно. Не прояви никаква нервност, никакво притеснение, така че съм склонен да приема отговорите й за верни.

— Дори и за кокаина?

— Да. Вземала е няколко пъти в компанията на Трей и нито веднъж от тогава.

— Но е възможно и да лъже?

Гюс кимна.

— Именно затова казвам, че резултатът е спорен. Сега разбираш ли защо излязох преждевременно в пенсия?

— Какво имаш предвид?

— Помниш ли случая с Хансен? Който шпионирал за руснаците? След този случай и особено след единайсети септември на ФБР, ЦРУ и АНС започнаха да им се привиждат шпиони навсякъде, зад всяко бюро. И решиха да прилагат масово полиграф тестове на служителите в държавната администрация. Ако зависеше от тях, щяха да вържат всеки американски гражданин за детектора. При най-малката индикация следваше незабавно уволнение. Аз обяснявах на шефовете, че тази работа не става така, че машината твърде често греши, за да може само по резултата от теста да съсипят живота на някого. Тестът се смята за деветдесет и пет процента надежден, но не е там въпросът. Нищо не е стопроцентово доказателство за вина. Дори пръстовите отпечатъци, дори ДНК тестовете могат да бъдат сгрешени. Както обаче се надяваме с едно хапче да отслабнем, така искаме с един тест да отсеем престъпниците от почтените хора. Но в Бюрото се тревожеха повече какво ще кажат медиите, отколкото че някой невинен може да пострада, и ми казаха: затваряй си устата и прави тестове. И аз правех. Провалих кариери, съсипах човешки съдби, докато накрая се отказах и напуснах.

— Хубаво си направил, не вярвам обаче окръжният прокурор да прекрати делото, защото резултатите от полиграф теста били спорни.

— Е, няма да го прекрати.

Скот тръгна към вратата, но се спря.

— Ти дори не ме попита…

— Какво?

— … защо защитавам бившата си жена.

— Да. Виж, ако си работил толкова години за ФБР, колкото аз, се научаваш да не задаваш излишни въпроси.

— Много успокоително.

— Консуела де ла Роса-Гарсия си тананикаше мексиканска песен на задната тераса, докато подрусваше на ръце малката Мария. На плажа Бу и Шами играеха и се гонеха, а Луис и Карлос се учеха да карат сърф навътре в морето. Пред къщата спря кола и след малко сеньора Фени излезе на плажа и отиде до момичетата.

Консуела не харесваше сеньора Фени.

Още когато Скот и Ребека бяха купили онази голяма къща в Хайланд Парк и Консуела стана тяхна прислужница, тя знаеше, че ще й е трудно да се сработи със сеньора Фени. Така и се оказа. По-късно сеньор Фени й бе помогнал да получи зелена карта тъкмо когато имиграционните власти заплашваха да я депортират в Мексико и дори я бяха изпратили в транзитен център, а когато се върна при него, сеньора Фени вече се беше изнесла и живееше с онзи мъж. Последните две години бяха добри за Консуела. Тя беше единствената домашна помощница в Хайланд Парк със здравна застраховка. Беше родила детето си в болница, при истински доктор, а не с мексиканска акушерка в някоя кухня в Южен Далас както повечето си сънароднички. Да, Консуела беше доволна от живота.