Марк Хименес - Обвинена в убийство

— Толкова бързо?

— Това беше през шейсетте, тогава в Тексас екзекутираха чернокожи, както в Ню Йорк изтребват хлебарките. — Рекс дръпна от пурата си. — След години истинският убиец направи самопризнания, преди да почине. Момчето действително се оказа невинно.

— По дяволите!

— Мелвин и до днес не може да се съвземе след този случай. Обвинява себе си.

— Защо? Вината не е негова.

— Защото е добър човек. По същия начин, както не е твоя вината, че жена ти те е напуснала, но ти обвиняваш себе си. И затова си решил да я защитаваш.

— Откъде знаеш?

— Двайсет и осем години съм прокурор, все нещо съм научил за хората. Пък и сам съм минал по този път. Жена ти те е оставила, такова нещо трудно се понася. Започваш да се питаш къде си сгрешил, да се обвиняваш, да се подлагаш на преоценка. Където и да отидеш, имаш чувството, че хората ти се присмиват, че не си могъл да я задоволиш в леглото, да я осигуриш материално…

— … да бъдеш истински мъж.

— Именно. Първата ми жена ме остави преди двайсет и пет години. Дълго време се питах дали ако бях по-добър съпруг, любовник, мъж… щеше да ме остави. Едва по-късно разбрах, че причината не е в мен, а в нея. Както и сега, Скот, причината жена ти да те остави не е в теб, а е в нея.

Рекс вдигна чашата и пресуши уискито си.

— Моята ме остави заради някакъв хюстънски доктор с голяма къща в тузарски квартал.

— А беше ли спала с него, когато те остави?

— Ами да!

— Моята също. А аз едва по-късно разбрах.

— Ние винаги късно разбираме тия работи.

— Като се замисля, тя дори не се криеше, но аз бях сляп.

— В огледалото за обратно виждане гледката винаги е по-ясна.

Окръжният прокурор изпусна нов облак дим. Известно време двамата седяха мълчаливо, всеки замислен за нещо свое. Накрая Рекс изтръска пурата си в пепелника и каза:

— Скот, дори лошият Трей не е заслужавал двайсетсантиметров нож в гърдите.

— Така е.

— Някои хора заслужават да умрат. За близо трийсет години като обвинител съм видял какви ли не: садисти, серийни убийци, изнасилвачи на деца, гангстери като Бенито и „Зета“. Но законът не ни позволява да решаваме ние кой трябва да умре. Има си съдилища за тази работа. Не можем да извършваме частни екзекуции, дори в Тексас. Така че смятам да потърся възмездие за смъртта на Трей. И на добрия, и на лошия.

— Длъжен си. Но не Ребека трябва да бъде обектът на това възмездие. А мафията. Или „Зета“. Или Пийт Пъкет. В момента и аз не знам кой. Но съм сигурен, че не е тя.

— А защо отпечатъците й се върху ножа?

— Не знам. Но има още нещо.

— Някой нов Лий Харви Осуалд?

Скот се усмихна.

— За мафията Трей е бил дългосрочна инвестиция. Затова са му плащали и дял от печалбата си за уговорените турнири. В брой. Три милиона долара. В стодоларови банкноти. Гейб му ги е занесъл на крака. Такава сума не можеш просто да я внесеш в банката, оттам са длъжни да докладват на ФБР. Следователно парите са още някъде в къщата, зашити в дюшек или заровени в пясъка на плажа.

— Едва ли са на плажа. Би трябвало да са в метален контейнер, а разни откачалки непрекъснато обикалят с металдетектори, търсят пиратски съкровища.

— Значи в дюшек.

— Какво искаш да ми кажеш, Скот?

— Мислиш ли, че може полицаите да са взели парите? Докато са претърсвали къщата въпросния ден?

Окръжният прокурор изпусна пореден облак дим, помисли малко и каза:

— Много бих желал да ти кажа „не“, но откакто записаха губернатор да продава на търг сенаторско място… знам ли? Ще кажа на Ханк да провери.

— Имаш ли му доверие?

— Ханк Ковалски не се интересува от пари. За да е щастлив, му стигат една въдица и стръв. — Той допи уискито и се изправи. — Между другото, отпечатъците върху бутилката съответстват на онези върху кухненския плот, но другите отпечатъци, върху тиксото, не съответстват на нито едни от откритите в къщата. Освен това Ханк помоли да ти благодаря от негово име.

— За какво?

— За уискито.

— Това доказва, че Пийт Пъкет е бил в дома на Трей в деня на убийството.

— Мислиш, че понеже Трей е чукал детето му?

— Вижда ми се достатъчно като мотив.

— За мен лично би било предостатъчно. Но доколкото знам, този ден Пийт е играл във Флорида.

— Бил е дисквалифициран и още същия ден си е заминал. Не за Остин обаче, където има къща. Накарах Карин специално да провери. От Орландо е отлетял за Хюстън, в четири е бил там. Което означава, че до пет е могъл да бъде в дома на Трей.

— В кухнята.

— При ножовете.