Марк Хименес - Обвинена в убийство

— Искам един ден да стана министър на правосъдието. Все още съм млада за поста, затова ще изкарам пет години като федерален съдия, ще гледам няколко важни дела, после ще се целя по-нагоре.

— Жена с амбиции.

— Знаеш ли как наричат една жена без амбиции? Съпруга. От мъжете искам единствено секс. — Тя хвърли дяволит поглед към Скот. — Ти не би ли се явил на един кастинг при мен?

Вероятно изражението му го бе издало, защото тя избухна в смях.

— Не се панирай, Скот! Сексът е развлечение, не задължение. Аз съм жена, която знае какво иска и как да си го набави.

Сините й очи го пронизваха изпод притворените клепачи. Шелби беше само с две години по-възрастна от него, но изглеждаше с десет по-млада. От всяка пора на тялото й бликаше неустоима съблазън. Първо Рене Рамирес, а сега Шелби Морган.

— Няма ли подходящи мъже на острова? — попита той.

— Не желая да се обвързвам — отвърна тя. — Ти си тайнственият мъж в репортажа на Рене, нали?

— Кажи й да престане с тази поредица „Убийство на плажа“!

— Рене иска да я изтеглят в някоя от големите мрежи.

— Може междувременно да й се случи друго.

— По каква линия?

— По линия на процеса.

— О! Би било забавно.

Тя се наведе към него; Скот усети аромата на парфюма й, примесен с алкохолни пари.

— И така, Скот, какво ще кажеш за предложението ми?

Беше доста съблазнително предложение, подобно на „Форд, Фени“. Но и двете си имаха своите минуси.

— Госпожо съдия, предстои ни дело за убийство.

— Обещавам ти да не отварям дума за делото, нито за Трей… освен ако ти не искаш. — Тя му намигна. — Имаш нужда от тръпка в живота си, Скот. Личи ти. — Тя сложи длан на коляното му и леко го стисна, при което той усети как кръвта забуча в ушите му. — Помисли по въпроса, докато отида до едното място.

Тя премести празната чаша и четирите шишенца от бърбън на масичката пред него, сгъна своята, изправи се и закрачи по пътеката между седалките. Скот не се сдържа и я изпрати с поглед; късата й пола беше плътно прилепнала. Съдия Шелби Морган беше неотразимо привлекателна жена.

Изведнъж той се сепна. Съдия Морган живееше през три къщи от Трей Ролинс. Тя току-що го бе нарекла „Трей“. Не „мистър Ролинс“, „не жертвата“, а „Трей“. Сякаш го познаваше лично.

Погледът му се спря върху празните шишенца от бърбън.

Два дни по-късно Скот придружи бившата си съпруга до съда за избора на съдебни заседатели. До началото на процеса оставаха три денонощия.

— Ребека, ако Бенито, Гейб или Пийт не направят пълни самопризнания, изходът на делото ще зависи от това доколко ще ти повярва журито.

— Значи ще давам показания?

— Ще се наложи. Нужен ни е свидетел, който да може да потвърди твоята честност. Тес е имала любовна връзка с Трей и съпругът й е сред заподозрените, затова тя се изключва. Кои са останалите ти приятелки?

Ребека помълча, преди да отговори.

— Трудно е да си приятелка с жени, които са готови във всеки момент да ти отнемат мъжа. — Тя въздъхна. — Ето защо най-добрите ми приятели винаги са били мъже.

Вратите на асансьора се отвориха и двамата тръгнаха по коридора към съдебната зала. Скот се спря при масата на обвинението и връчи на окръжния прокурор найлонов плик, в който се намираха празните шишенца от бърбън.

— Още заподозрени? — повдигна вежди Рекс.

— Само един.

Прокурорът сви рамене.

— Ще кажа Ханк да ги провери в базата данни.

Скот отиде до масата на защитата, където Боби и Карин вече се подготвяха за изслушване на потенциалните съдебни заседатели, докато Ребека тръгна към дамската тоалетна.

— Колеги, трябват ми юпита, млади висшисти с висок доход, които няма да обявят Ребека за виновна само защото ме е напуснала заради Трей.

— Скоти — отвърна Боби, — тук не е Хайланд Парк. Контингентът са хора със средно образование и работници, за които Ребека е една долна кучка, оставила мъжа и детето си, за да избяга със спортист.

— Това няма да се споменава, Боби!

— Медиите вече са го споменали, и то как! Чуй само какво говори Рене. Нашата надежда е, че всички в Тексас са чували за мексиканските наркокартели, та може по тази линия да се надяваме на снизхождение.

В този момент съдия Шелби Морган влезе в залата и седна на мястото си. Скот погледна към нея и тя повдигна леко вежди, сякаш да му каже: офертата ми е още в сила.

— Пристав — провикна се тя, — моля да въведете кандидатите за съдебни заседатели!

Всички се обърнаха към местата за публиката, където щяха да седнат кандидатите. Скот постави стола си между двете маси, до този на окръжния прокурор, който се наведе към него и попита: