Марк Хименес - Обвинена в убийство

„Гайдо“ беше изискан ресторант с дъбова ламперия, ленени покривки, келнери с бели престилки и аромат на екзотични морски дарове. Личният секретар на сенатора бе позвънил на Скот тъкмо когато си тръгваше от турнира и му бе предал поканата с думите: „Ако искате да станете федерален съдия, бъдете там навреме.“

— Мамка му, този Айк здравата ни удари — каза сенаторът. — Седемдесет и пет процента от всички къщи са наводнени, щетите на острова се изчисляват на три милиарда. Но пък, дето има една приказка, всяко зло за добро.

— Че какво му е доброто на един ураган?

— Помете всички общински жилища за бедните. И сега тях ги няма.

— Няма ли да ги построите наново?

— Ако ги построим, бедните ще се върнат. А ако не ги построим, няма.

— А къде ще живеят?

— Някъде другаде. Да кажем, в Остин. Да ги видя тогава ония либерали, как те ще се погрижат за тях. Бедността задържа развитието, Скот. Представи си един ден Далас да се събуди и Южен Дал ас да го няма! Същото направи Айк за нас. Сега вече можем да си преустроим острова, за да стане Бевърли Хилс в Мексиканския залив. Уютно местенце за богати бели хора.

— Защо не му сложите една порта и не го обявите за частен имот?

Сенаторът сбърчи чело и се замисли.

— Знаеш ли, не е никак лоша идея.

— Шегувах се.

— Знам, но все пак…

Сенатор Джордж Армстронг наближаваше шейсет, но още минаваше за красив мъж. Беше богат, с добри маниери, един от авторитетите на Републиканската партия. Той си поръча джин тоник, скръсти ръце и каза:

— Знаеш ли, Скот, когато Кен ми каза, че си се хванал да защитаваш бившата си съпруга, казах абсолютно същото, както като чух, че Маккейн е избрал Сара Пейлин за вицепрезидент.

— И какво е то?

— „Май не е с всичкия си.“ — Сенаторът се засмя гърлено. — Щом нещата опрат до жена, мъжете си губят разсъдъка, не е ли така?

— Ребека е невинна.

— Не се съмнявам. Пейлин обаче препречи пътя на Маккейн към Белия дом. Ти искаш ли бившата ти жена да ти препречи пътя към федералната съдийска маса? Ако загубиш това дело в родния ми град, Скот, няма да мога да те подкрепя, колкото и да настоява моят приятел Сам Бъфорд. Обади ми се лично да те препоръча! Каза, че иска ти да го наследиш.

— За мен Сам е герой — каза Скот.

— И ти си герой за доста хора, Скот.

— За разни футболни фенове.

— Не само покрай футбола, Скот, а и покрай процеса за убийството на сина на Маккол.

— Вие знаете за него?

Сенаторът се усмихна.

— Кое, че се изправи по телевизията и обвини един сенатор във възпрепятстване на правосъдието? Знам, разбира се.

— Вижте, аз…

— Трябва да ти кажа, че страшно се впечатлих.

— Наистина ли?

— Да. Както и много други консерватори в цялата страна.

— Консерватори?

— Ами да! Ние ненавиждаме федералното правителство. А ти се изправи срещу него, за да защитиш правата на една американка. По дяволите, Скот, страхотен филм би излязъл от този процес! А от теб ще излезе добър федерален съдия.

Скот не можа да сдържи усмивката си. За момент се видя как влиза в съдебна зала като федерален съдия Атикъс Скот Фени.

— Е, много благодаря, сенаторе.

Сенаторът пресуши чашата си и направи знак на келнера да му донесе още един джин тоник.

— И така, Скот, ако спечелиш делото и излезеш чист след проверката на ФБР, ти си на второ място в списъка.

Скот усети как усмивката му замръзва.

— На второ?

— След Шелби Морган.

— Съдийката по делото срещу бившата ми жена?

Сенаторът кимна.

— Тя знае ли, че съм след нея в списъка?

— Знае.

— Е, поне делото няма да е скучно.

Сенаторът се усмихна.

— Като борба на два питбула.

Скот вече се виждаше зад бюрото във „Форд, Фени“.

— Съжалявам, Скот, но съм й задължен. — Вторият му коктейл пристигна и той протегна ръка към чашата. — Това е политиката.

— Постът федерален съдия не бива да е предмет на политическа целесъобразност, сенаторе.

— Нима? Я не ми се прави на наивник, Скот! Всичко е политика. Върховният съд всеки ден взема политически решения, тълкува конституционни текстове и разтяга закона както му скимне. — Сенаторът поклати глава. — Конституционното право е най-голямата измама в американската история. Но и двете партии го обичат, защото с него цакат демокрацията. Не ти се налага да убеждаваш мнозинството от американските граждани в правотата си, достатъчно е да убедиш петима върховни съдии, и победата, политическата победа, е твоя. — Той отпи от чашата си. — Защо демократите искат да дадат гражданство на дванайсет милиона нелегални имигранти от. Мексико? Защото ги е грижа за тях ли? Не. Защото това са дванайсет милиона гласа за Демократическата партия. Защо демократите искат държавно здравеопазване? Защото техните избиратели ще получат безплатна здравна помощ, за която ще платят нашите избиратели. Всичко е политика, Скот, включително кой ще седне на федералната съдийска маса.