Марк Хименес - Обвинена в убийство

— Дай ги на Боби. Браво, Карлос, отлично си се справил. Знам, че никак не ти е било забавно.

Карлос измъкна от джоба си няколко зелени банкноти.

— Какво пък, изкарвах по двайсет и пет долара.

— На час?

— На ден.

Карлос стана и тръгна към вратата, но се сети нещо и се обърна.

— Между другото, шефе, работниците са видели някаква друга жена в къщата.

— Кога?

— В деня, когато Трей е бил убит. Блондинка. Заедно с някакъв мъж. Много едър.

Били Джийн беше блондинка, а Пийт — много едър.

Ако Скот успееше да вземе отпечатъци от пръстите им и да докаже, че са били в дома на Трей в деня на убийството му, можеше да установи: а) мотив — Трей е правил секс със седемнайсетгодишната дъщеря на Пийт; б) средство — кухненския нож; и в) възможност — щом отпечатъците върху плота в кухнята са на Пийт, значи е бил в състояние да вземе ножа от чекмеджето и да убие Трей. С тези доказателства окръжният прокурор би могъл да отмени решението на голямото жури да изпрати Ребека Фени на подсъдимата скамейка и да възложи на същото жури да обвини Пийт Пъкет.

На следващия ден Скот отиде на турнира, за да разговаря още веднъж с Пийт и Били Джийн, но попадна на Ник Мадън.

— Слушай, Леджънд — казваше Ник в мобилния си телефон, — трябва да играеш цяла година на университетските турнири и едва тогава ще имаш право да станеш професионален състезател. Така е по правилник. Не е нужно дори да ходиш на занятия. Ще избуташ някак първия семестър и като започне сезонът, тръгваш по мачове. Потрай малко, рожбо, всичко ще се нареди. Хайде, със здраве!

Той прекъсна разговора и поклати глава.

— Хлапашка му работа. Още не е завършил гимназия.

— И вече се смята за легенда?

— Не, това му е името. Леджънд. Висок е два метра и пет сантиметра, баскетболна надежда на щата, но не желае да си губи времето с любителски отбори. Пълен неграмотник е, още срича, но на двайсет и пет ще има петдесет милиона, помни ми думата.

Ник беше застанал край игрището с бира в ръка. Беше сряда, третият ден на турнира.

— Къде е Пийт? — попита Скот.

— В Остин. Оттегли се от участие, вчера двамата с Били Джийн си тръгнаха.

— Хванало го е шубето.

— Май той ще се окаже основният заподозрян.

— Заплашил е Трей с убийство пред свидетел само седмица, преди да бъде убит. Как да не бъде заподозрян!

— В понеделник летят за Ню Йорк за Открития шампионат. Не знам защо изобщо си дава парите, та той няма никакъв шанс да се класира. По-следващата седмица ще са в Сан Антонио.

— Утре мога да отскоча до къщата му в Остин.

Ник поклати глава.

— Не си го и помисляй, Скот.

— Защо?

— Пийт е ловец. — Ник се позасмя дрезгаво. — Преди време го бяха снимали за някакво спортно предаване. Взема репортерката и я завежда на лов, гръмва елен, вади ножа и го разфасова на място, пред камерата. Жената си беше глътнала езика, а аз щях да повърна само като го гледах.

— Значи умее да си служи с нож, така ли?

Лицето на Ник стана сериозно.

— И то виртуозно. Също и с огнестрелно оръжие. Ако му се явиш неканен, ще те гръмне, после ще те зарови в някой трап и никой няма да те види повече. По-добре изчакай турнира в Сан Антонио, там поне ще има други хора наоколо.

— Изпи ли си бирата?

Ник надигна още веднъж бутилката.

— Вече да.

Скот му поднесе разтворен найлонов плик. Ник погледна плика, после бутилката в ръката си и попита:

— Смяташ, че може аз да съм го убил?

— Не.

— Тогава защо са ти отпечатъците ми?

— Искам да те зачеркна от списъка на заподозрените.

Ник пусна бутилката в плика.

— Действай тогава!

— Били ли сте някога арестуван, изправян пред съд или осъждан за престъпление?

— Не, сенаторе, не съм.

Веднага след като се здрависа със Скот, сенатор Джордж Армстронг се почувства длъжен да провери дали няма криминално минало. Двамата вечеряха в „Гайдо“ — местна забележителност заради огромния препариран рак, монтиран върху покрива с разтворени щипки, сякаш готов да сграбчи някого. Отдолу имаше надпис: „Уловен в залива на Галвестън“.

— Добре. Защото миналата година номинирах един човек за директор на Федералната служба за борба с наркотиците. От ФБР му взеха отпечатъци, направиха проверка, оказа се, че като студент бил арестуван шест пъти… за дрога. Щях да потъна в земята. Като онзи, министъра на финансите на Обама. Оглавява Федералната данъчна служба, пък забравил да плати трийсет и пет хиляди долара данъци. Сега разправя, че било компютърна грешка.