Марк Хименес - Обвинена в убийство

Вместо него откриха Били Джийн. Тичаха покрай игрището и се оглеждаха за баща й, когато Ник я зърна, седнала сама под едно дърво на отсрещната страна. Между тях и нея имаше четирийсетметрова зелена ливада, заградена с въжета. Вътре се допускаха само играчи, асистентите им, съдиите, репортери и други служебни лица. Всички останали — съпруги, приятелки, мацки без бельо, продавачи на бира и сладолед, адвокати, защитаващи бившите си съпруги — всички бяха извън въжетата.

Нямаше как Ник и Скот да пресекат игрището. Затова отидоха тичешком до края му, заобиколиха и се върнаха по другата дълга страна. Когато се приближиха до Били Джийн, тя не помръдна от мястото си. Беше с гръб към дънера на дървото, обвила с ръце коленете си. Лицето й беше заровено между ръцете. Ник приклекна до нея и я повика тихо:

— Били Джийн…

Никакъв отговор.

— Били Джийн!

Тя бавно вдигна глава. Беше симпатично дете. По нищо не приличаше на порномодел, манекенка или старлетка. Очите й бяха пълни със сълзи.

— Здрасти, Ник.

Гласът й беше тънък, детски.

— Добре ли си, моето момиче?

Били Джийн избърса лицето си с длан.

— Просто ми е тъжно.

— За Трей ли?

Тя се намръщи.

— Какво искаш да кажеш?

— Знам за теб и Трей.

— Ти беше на погребението му — обади се Скот.

Тя погледна към него и попита Ник:

— Кой е този?

Ник се изправи.

— Бившият съпруг на Ребека и неин адвокат сега.

Били Джийн протегна ръка към Ник, той я пое и я вдигна на крака.

— Благодаря! — Без да каже дума повече, тя се провря под въжето и побягна през игрището, като заобикаляше играчите, съдиите и телевизионните оператори.

Скот и Ник се спогледаха, после хукнаха след нея.

— Хей, я се разкарайте от терена! — провикна се един от играчите.

— Ник! — кресна друг. — Какво правиш, по дяволите?

Без да обръщат внимание на подвикванията, Ник и Скот стигнаха до отсрещната страна, провряха се под въжето и продължиха да тичат. Били Джийн ги бе хванала неподготвени, но разстоянието помежду им не намаляваше.

— Доста е бърза! — извика Ник. — Отива към тентата с коктейлите!

Двамата нахълтаха в тентата. Били Джийн я нямаше; там беше само Тес, която си бе избрала нов колежанин за компания. Без да прекъсва флирта, тя посочи през рамото му към задния изход. Скот и Ник изхвръкнаха през него и се затичаха между сергиите със сувенири, рекламни материали и аксесоари. Ник скочи върху една от официалните колички на турнира.

— Ето я! — извика той. — Отива към клуба!

Пристигнаха в сградата на клуба в мига, когато Били Джийн се шмугна в дамската съблекалня.

— По дяволите! — извика Ник.

Двамата се спряха да си поемат дъх.

— Защо изобщо се влачи по турнири? — попита Скот. — Не ходи ли на училище?

— Жената на Пийт почина преди пет години от рак на гърдата. Той е отгледал момичето по турнирите. Затова е толкова отракана. — Ник се усмихна. — Един път си беше показала…

Изведнъж усмивката му се дръпна от лицето. Очите му бяха приковани в някого или нещо зад гърба на Скот, който се извърна и се озова лице в лице с великан, преметнал през рамо дълъг стик за голф като брадва.

— Дъщеря ми ли гоните?

— Ссс-кот — заекна Ник, — запознай се с Пийт Пъкет.

Пийт беше висок, с масивно телосложение, изсечени черти и пура между зъбите. Приличаше на някой от металните шкафове наоколо и излъчваше същата дружелюбност. Лицето му беше червендалесто, мустаците — посивели, ръцете — огромни, а едната от тях вече посягаше към ризата на Скот.

— О, здрасти, Пийт — избъбри припряно Ник, за да отвлече вниманието му. — Да знаеш, уредил съм ти рекламен договор за един милион.

Без да отделя поглед от Скот и без да пуска ризата му, Пийт процеди през зъби:

— Доколкото си спомням, бяхме говорили за два и нито цент по-малко.

Ник повдигна рамене.

— Криза, Пийт.

Пийт отново насочи вниманието си към Скот.

— Казвай, какво искаш от дъщеря ми?

Скот не се боеше от Пийт Пъкет, който наистина беше по-едър, но пък Скот беше по-млад, макар че, ако онзи успееше да го цапардоса със стика, сигурно щеше здравата да го насини. Скот целеше да вбеси Пийт — един бесен свидетел не мисли, когато дава показания. Затова той го попита без предисловия:

— Ти ли уби Трей Ролинс за това, че е чукал Били Джийн?

Пийт завря моравото си лице в неговото; дъхът му вонеше на бърбън и пура.

— Не намесвай дъщеря ми.

— Тя е вече намесена, а също и ти, Пийт. Заплашвал си Трей с убийство. Имам свидетели.