Марк Хименес - Обвинена в убийство

Пийт пусна ризата му.

— Кой си ти?

— Скот Фени. Адвокатът на Ребека.

— И неин бивш съпруг — добави Ник.

— Може пък ти да си убил Трей — каза Пийт. — Защото ти е гепил жената.

— Аз имам алиби — каза Скот. — А ти нямаш.

— Та тя е едва на седемнайсет, по дяволите! От което, разбира се, не следва, че аз съм го убил.

— А убил ли си го наистина?

— Не. Жена ти ме изпревари.

— Откъде да знам, че не си ти?

Пийт изпръхтя презрително.

— То е очевидно.

— Защо?

— Защото аз нямаше да наръгам тоя нещастник. Щях да го пребия с ей тоя стик. — Пийт завря показалец в лицето на Скот. — А ти остави Били Джийн на мира, за да не го опиташ!

С тези думи той се завъртя и изхвръкна от съблекалнята. Ник поклати глава.

— Пийт е от старата генерация. Вече никой не ползва първи номер стик.

— Мамо, ти ли уби онзи човек?

— Не, миличка, не.

— Значи няма да те пратят в затвора?

— Не, няма.

— А, добре. — След кратко колебание. — Все пак трябваше да те попитам.

— Знам.

— Понякога се случва да набия някое момче в училище.

— Биеш момчета?!

Бу кимна.

— Да, когато тормозят Шами. Много са жестоки.

— На твоята възраст е нормално да мразиш момчетата.

— А като порасна, ще ги харесвам ли?

— Да.

— Тогава по-добри ли стават?

— Малко по-добри.

През последните дни ядът на Бу към майка й беше попреминал. Освен това Скот й бе обяснил, че е нормално да й се сърди отначало и че като поживее малко с нея, ще й мине. А и Бу не обичаше да е дълго време сърдита на някого.

— Бу, нормално е да харесваш момчета, но гледай никога през живота си да не изпаднеш дотам, че да разчиташ на мъж.

— Освен на Скот, нали, мамо?

— Освен на Скот. На него винаги можеш да разчиташ.

На връщане от Хюстън Скот си даде сметка, че сегашното дело ще му струва поста на федерален съдия, но той беше длъжен да защитава Ребека, да докаже невинността й и да се върне в Далас, за да се погрижи за двете си дъщери — дори това да означаваше да седне отново в ъгловия кабинет на шейсет и втория етаж, което никак не му се искаше.

Той слезе от червения корвет. Двамата с Боби бяха отишли до къщата на Трей и охраната ги бе допуснала до гаража. Боби носеше със себе си чантата, в която се намираха пръстовите отпечатъци на Тес Макбрайд, Лейси Паркър, Райли Хейгър и техните съпрузи. Всеки от тях беше потенциален извършител, но основният му заподозрян беше Пийт Пъкет. За разлика от останалите Пийт очевидно знаеше за Трей и Били Джийн.

— Страхотна кола, мистър Фени — каза Луис.

Двамата с Шами се приближиха да огледат отблизо корвета. Скот слезе, пристъпи към Ребека и й подаде ключовете.

— Колата е твоя.

— Как така?

— Мелвин Бърк, адвокатът на Трей, ми каза, че е регистрирана на твое име.

— Трей не ми е казвал.

— Това далеч не е единственото, което е скрил от теб. Хайде да се поразходим.

Двамата отидоха до мократа плажна ивица и се загледаха в морето.

— Бу ме разпитваше за момчетата — каза тя.

— Нормално е на нейната възраст.

— Какво имаше да ми казваш?

— Тес Макбрайд, Лейси Паркър, Райли Хейгър… Били Джийн Пъкет. Всички са спали с Трей.

По изражението й Скот разбра, че това е новина за нея.

— Не може да бъде! Трей не ми изневеряваше.

— Разговарях с всички и те си признаха. Всичките без Били Джийн. Тя побягна.

Ребека извърна лице встрани, но Скот видя сълзите в очите й.

— Затова е била на погребението — каза тя.

— Днес Пийт ме заплаши със стика си.

— Напълно в негов стил.

— Заплашвал е с убийство и Трей, ако не остави на мира дъщеря му. Брет Макбрайд е свидетел. Станало е в съблекалнята на първенството, седмица преди убийството.

Тя се обърна с лице към него.

— Господи! Смяташ, че Пийт е убил Трей?

— Имал е мотив. Но голямото жури изпрати теб на съд.

— Не мисля, че някой от тях го е убил, шефе. — Карлос не изглеждаше ни най-малко уморен от седмицата, прекарана на покрива на съседната къща. Ребека бе поискала да остане на плажа и двамата мъже седяха сами на терасата.

— Защо?

— Те са нелегални имигранти, работят по строежите. Поне двама от тях имат гангстерски татуировки и изглеждат опасни. От ония типове, които те заколват за пакет цигари. Казват, че редовно виждали „богаташа и червенокосата красавица“ да излизат и да се прибират заедно.

— Защо тогава смяташ, че не са убийците?

— Ако бяха те, след това щяха да изнасилят Ребека и да окрадат всичко в къщата, а вероятно и да я запалят. Тези типове не са някакви главатари на престъпния свят, шефе. Те са редови гангстери. — Той вдигна найлонов плик с пет празни бирени бутилки. — И все пак, взех им отпечатъците.