— Не го знаех.
— Гледа да не се издава, но е разтревожен. Не взема лекарства за сърце, така че сексът му е единственото спасение. Двете с Шами си казахме, че ако пак спиш с него, може пък да се оправи.
* * *
Дони Паркър беше спечелил турнира на Хюстън. Той не приличаше на убиец.
Докато Пийт Пъкет приличаше. Владееше добре огнестрелното оръжие и още по-добре ножа. Убиваше, изкормваше и разфасоваше животни. Беше заплашвал с убийство Трей, ако не остави дъщеря му на мира, а Трей не го бе послушал. Дали Пийт бе изпълнил заплахата си? Той ли бе забил ножа в гърдите му? Скот трябваше да се сдобие с отпечатъците му, за да докаже невинността на Ребека, но Пийт щеше цяла седмица да бъде в Ню Йорк за Открития шампионат на САЩ. Не че имаше опасност да избяга от страната, но отпечатъците му щяха да се забавят. На Ребека Фени й се налагаше да изчака още една седмица.
В десет вечерта момичетата си легнаха и Скот излезе на задната тераса, където завари Ребека сама, облегната на парапета. Беше все така по белия си бански костюм, а косите й се развяваха от морския бриз. Ароматът на парфюма й достигна до ноздрите му.
— Бу казва, че си стресиран, понеже нямаш пари.
— Бу е трийсетгодишна жена в тялото на единайсетгодишно дете.
— Каза ми също, че имаш нужда от секс. Бои се да не получиш инфаркт, понеже си отказвал да вземаш лекарства.
— Лекарства, а? — засмя се Скот. — Ако зависеше от нея, би трябвало да се тъпча с всяко лекарство, което види по телевизията.
— Е, вярно ли е?
— Че имам нужда от секс?
— Че нямаш пари.
— Вярно е. Пари нямам, но пък имам възможности за нова работа.
— Например?
— „Форд, Фени“. Дан Форд ми предложи да му стана съдружник, фирмата да носи името ми. Ще ми плаща по милион годишно.
— И ти прие ли?
— Не и ако се осъществи другата възможност — да стана съдия.
— Ще се кандидатираш за съдия?
— Федерален. Там не става с избор, а с назначение. Сам Бъфорд има рак и иска аз да наследя мястото му. Но за това ми трябва подкрепата на сенаторите от Тексас.
— Това, че сега ме защитаваш, не ти помага много, нали? Ами ако не се получи? Би ли желал да се върнеш във фирмата?
— Не. Но ще го направя заради момичетата.
— Искаш ли да се разходим по плажа?
Двамата слязоха по стълбите и тръгнаха по брега.
— Чувствам се като едно време — каза Ребека.
— Ако не броим процеса.
— Не се плаша. Ще се явя на детектора на лъжата. Ще видиш, че съм невинна.
— Затворите са пълни с невинни хора.
— Е, сега вече се уплаших.
— Извинявай.
Тя се засмя.
— Не се плаша, защото имам теб за адвокат. — Тя помълча няколко секунди, после каза: — Скот, защо ме защитаваш? Защото още ме обичаш ли?
— Защото си майка на Бу.
— Бу не е случила на майка, но поне на баща. — Тя го улови за ръката. — Но ти все още ме обичаш, нали? В достатъчно добра форма ли си за секс?
— Ребека…
Тя пусна ръката му и изтича напред по плажа. Спря се на едно място, завъртя се на пръсти и развърза горнището на банския си. Долнището го последва. Тя нагази във вълните.
— Ела, ще те лекувам…
Той пристъпи към нея. Вдигна я на ръце. Телата им се допряха. Как му бе липсвало опиянението от страстта, от женската ласка! Но явно и тази нощ не му бе съдено да го изпита. Тялото не му се подчиняваше.
— Съжалявам — промълви той, като я спусна на пясъка. — Толкова време мина…
Тя се усмихна и го улови за ръка. Двамата приседнаха на мократа ивица.
— Няма нищо. Животът е пред нас. Знам, че ти си най-добрият мъж, когото бих могла да срещна. А аз не съм онази жена, която те изостави. Не съм онази празноглава светска кукла, която бях едно време, нито пък имам желание да бъда. Може би не заслужавам нито теб, нито Бу, но бих желала отново да съм с вас. Стига и двамата да можете да ми простите. — Тя се обърна с лице към него. — Скот, може би бихме могли да заживеем нормален човешки живот, без светски балове, лицемерие и завист, клюки и интриги. Представям си как ме плюят сега… Ребека Фени, обвинена в убийство, разчита на измамения си съпруг да я защити… — Тя го погледна. — Кога е делото?
— Утре сутринта ще разберем.
Хванати за ръка, точно в девет в понеделник сутринта Скот и Ребека влязоха в сградата на следствения арест на окръг Галвестън за официалното й предаване на съдебните власти. Младшият полицай отново беше на гишето, но сержантът този път бе застанал зад него с ръце на кръста, сякаш очакваше пристигането на някаква знаменитост.
Читать дальше