Марк Хименес - Обвинена в убийство

— Не вярвам заради мен да си се изтупал така — подхвърли той, като видя Скот.

Скот беше с костюм за 2000 долара.

— Дошъл съм да предам Ребека Фени за участие в процеса.

Сержантът му подаде лист хартия.

— Рекс лично донесе заповедта за арестуването й тази сутрин. Каза ни, че ще се явите лично и ни предупреди да… как го каза, момче?… „Да окажем на мистър Фени и неговата клиентка всичката полагаща се професионална куртоазия“, каквото и да значи това.

— Означава да се държите любезно.

— Вижте, мистър Фени, нямам нищо против жената. Ще й вземем данните, след което ще я закараме в съда, тук, на същата улица, за да й бъдат връчени обвинения. Съдията ще й определи мярка за неотклонение, след което ще я върнем, внасяте гаранцията и си я прибирате. А този детектив Уилсън е голям негодник.

— Какво?!

— Как може да твърди по телевизията, че била виновна! На един полицай не му отива да прави такива изказвания.

Ребека и Скот се спогледаха. Изражението на лицето й беше на уплашено дете. Тя не бе спала цяла нощ.

— Скот, не мога да се върна отново там. Всичките тези жени… ще ми направят нещо…

— Няма, уверявам те. Ще се видим в съда.

Той стисна ръката й, после се опита да я пусне, но тя се държеше за него.

— Скот, не мога!

— Трябва да ти снемат данните и да ти връчат обвинението.

Ребека се извърна настрани, наведе се и повърна на пода. Той извади кърпичка и избърса устата й. Когато се изправи, лицето й беше мокро от сълзи.

Сержантът отвори отвътре блиндираната врата и излезе при тях.

— Ела, момиче, аз лично ще ти снема данните — каза той с въздишка и я хвана под ръка, сякаш я отвеждаше не в ареста, а на парти. Вратата се затвори след тях.

С модерната си архитектура съдебната палата на окръг Галвестън изглеждаше не на място сред викторианските къщи на острова. Стойността на сградата и прилежащия към нея следствен арест възлизаше на 92 милиона долара. Правосъдието в Америка струва скъпо.

Скот откри съдебната зала на втория етаж. На двойната врата имаше месингова табелка с надпис: Шелби Морган, председател на съдебен състав. Той влезе в залата и тръгна по пътеката между пейките. Публиката се състоеше от точно двама души: Тери Ролинс и нейния адвокат Мелвин Бърк. По правилата на правната етика един адвокат не бива да разговаря с клиента на друг адвокат в негово отсъствие. Мелвин присъстваше и Скот се спря при тях.

— Мелвин?

— Скот! — Той се обърна към клиентката си. — Тери, това е Скот Фени, адвокатът на Ребека.

— Моите съболезнования, съжалявам за загубата на брат ви — каза Скот.

Тери Ролинс го изгледа враждебно.

— Тепърва ще съжаляваш, жена ти го уби.

— Тери, смяташ ли, че бих защитавал бившата си съпруга, която ме остави заради Трей, ако имах и най-малкото съмнение в нея?

— Знам ли, вие, адвокатите, сте готови на всичко за пари.

— Не и аз. А и Ребека не ми плаща. Тя няма нищо, с което да ми плати.

— Затова ли си иска бижутата?

— Не, Тери. Можеш да задържиш бижутата й.

— Не ги искам! — Тя се наведе и вдигна от пода кафеникава торба. — Ето ти ги.

Той пое торбата.

— Въпросната вечер Трей е предложил брак на Ребека.

— Нищо подобно! Лъже. Трей нямаше намерение да се жени за нея.

— Той ли ти каза?

Тя не отговори.

— Тери, моля те, позволи на Мелвин да ми разкаже всичко, което знае за живота на Трей. Освободи го от задължението за конфиденциалност. Моля те. — Скот погледна Мелвин право в очите и каза: — Тя е невинна и не заслужава да отиде в затвора.

— Не! Ребека е виновна.

— Какво криеш, Тери?

— Дотук, Скот! — намеси се Мелвин.

Скот го изгледа продължително, после се обърна и продължи по пътеката към дървената вратичка зад масите на обвинението и защитата. Боби, Карин и Карлос вече бяха заели местата си. Скот постави торбата върху масата.

— Какво има вътре? — попита Боби.

— Бижутата й.

Отвори се една странична врата. Приставът въведе Ребека в съдебната зала и я придружи до масата на защитата. Тя вече беше облечена с бял гащеризон, твърде широк за ръста й, който правеше крехкото й тяло да изглежда още по-дребничко. Отзад на гърба имаше надпис АРЕСТАНТ НА ОКРЪГ ГАЛВЕСТЪН.

— Добре ли си? — попита я Скот.

Тя кимна, но очите й шареха боязливо из съдебната зала, където скоро щеше да се реши съдбата й — свобода или доживотен затвор. Досегашната й самоувереност я бе напуснала. Американската правораздавателна система най-после бе взела страха на Ребека Фени.