Марк Хименес - Обвинена в убийство

С тези думи тя се врътна и решително тръгна към своя кабинет. Шелби Морган не изглеждаше никак доволна, но и Скот не преливаше от радост. Окръжният прокурор дойде при него.

— Вече ти е симпатична, нали? — После каза на Карин: — Страхотна аргументация. Трябвало е да станеш професор по право. Или я по-добре ела да работиш за мен. Ще уволня Тед и ще те взема на негово място.

Приставът пристъпи към Ребека и я улови за ръката. Очите й бяха разширени от ужас. Тя се вкопчи в Скот. Приставът леко я дръпна, но тя не се пускаше.

— Скот, не им давай да ме отведат! Не мога да живея в този арест!

— Няма да стоиш в ареста. Ще те измъкна.

— Как? Срещу двеста и петдесет хиляди? Та ти си разорен!

— Все ще измисля нещо.

— Скот, моля те… тези жени…

Прокурорът се приближи до пристава.

— Кажи на сержанта да я сложи в отделна килия.

Приставът кимна и повлече Ребека за ръката към страничната врата. Скот усети как го обзема гняв. Нямаше по-опасно животно от амбициозна съдийка.

— Кротко, Скот — прошепна му Рекс. — Да не се наложи да вадя и теб от ареста.

Съдийката сваляше тогата си, когато прокурорите и защитата влязоха в кабинета й. Беше слаба и стройна, с плътно прилепнали черни джинси, черни обувки с високи токове и възтясна бяла блуза. На вид нямаше повече от четирийсет. Тя закачи тогата на стената и зае мястото си зад бюрото.

— Рекс, видя ли репортажа на Рене?

— Да.

Всички седнаха на столове срещу бюрото й. Без да изпуска от поглед окръжния прокурор, тя посочи Скот.

— Заради него ли й определи подписка?

— Не, Шелби. А защото законът го повелява.

— Може, но заради теб сега изглеждаме като глупаци.

— Госпожо съдия, мога ли да кажа нещо извън протокола? — попита Скот.

— Да.

— Какво, по дяволите, става тук?

— По-внимателно, мистър Фени!

— Първо отказвате да я пуснете под гаранция, после милион долара, после двеста и петдесет хиляди… След като окръжният прокурор не възразява срещу подписка, защо вие държите толкова на парична гаранция?

— Тя е обвинена в убийство.

— Ребека няма да се укрие, нито представлява заплаха за обществото. Тя прие да остане на острова…

— Къде? В коя част на острова?

— В западния му край. На тайно място. Заради собствената й безопасност.

— В ареста е по-безопасно. Ако и вие влезете с нея, и вие ще сте в безопасност.

— Нямате право да определяте непосилна парична гаранция, с която я принуждавате да прекара делото зад решетките.

— Не мога да сваля повече, Рене Рамирес ще ме разпъне на кръст.

— Това е основание да настоявам за отвода ви, госпожо съдия. Карин, приготви иска!

Лицето на съдия Морган почервеня като цвекло.

— Да не сте посмели!

— Госпожо, аз не живея тук. По никакъв начин няма да се отрази на кариерата ми, ако вкисна една местна съдийка. Единствената ми грижа е да осигуря на подсъдимата справедлив процес. Ако не съм в състояние да постигна това с вас, понеже толкова се притеснявате какво ще кажат медиите… или по други ваши лични съображения, то ще се наложи да подам иск за отвод. И да отнеса случая до федералния съд.

— Мистър Фени, мога да ви подведа под отговорност за неуважение към съда! — Показалецът й с грижливо поддържан маникюр се завря в лицето му. — В моята съдебна зала вие не сте легенда. Вие сте най-обикновен адвокат, едно от многото.

— Госпожо съдия, моята клиентка…

— Вашата съпруга!

— Моята клиентка има право на справедлив процес и аз ще се погрижа тя да получи такъв, каквото и да ми струва! Ако не можете да й го осигурите, направете си отвод и оставете някой друг да свърши тази работа.

Съдия Шелби Морган прониза Скот с поглед.

— Тя ще получи справедлив процес, мистър Фени.

Когато излязоха от кабинета на съдийката, окръжният прокурор каза:

— Е, Скот, поне знаеш как да направиш добро първоначално впечатление.

— Опитвам се. Реших, че е по-добре двамата с нея да си изясним отношенията още сега, преди да е започнал процесът.

— Отношенията си ги изяснихте, няма що. Като спомена за лични съображения, какви са те?

— И двамата сме кандидати за поста федерален съдия в Далас.

— На мястото на Бъфорд?

Скот кимна.

— Бъфорд умира.

— Чух, че е болен.

— Сенатор Армстронг ми каза, че е задължен на Шелби Морган.

— Не се учудвам — каза прокурорът. — Значи Шелби се кани да ни напусне, така ли? — Той се усмихна. — Е, май новините не са само лоши.

Отвориха вратите на съдебната зала и се озоваха пред обективите на дузина камери и гора от микрофони, които напористи репортери навираха в лицата им. Начело на глутницата отново беше Рене Рамирес.