Рейчел Эббот - Дъщеря назаем

— Заповядай, шефе! Мисля, че ще дойде добре и на двама ни — обяви тя, сложи чашите на масата и придърпа един стол. — В момента редят оперативната база, но аз ти нося сведения за трите изчезнали момичета.

Том посегна към горещото кафе и отпи, без да обърне внимание, че то опари езика му.

— Добре, да ги прегледаме, макар че не е изключено и в последните една-две седмици да са избягали доста деца, но просто да не е бил подаден сигнал — обяви той. — Затова няма да се ограничаваме само върху тези трите. Нещо в нощницата ме смущава, но все още не мога да преценя какво. Изглежда, сякаш са я измъкнали от леглото. Колко деца на тази възраст обаче спят с бяла нощница, закопчана догоре? Разкъсаната яка също ме обърква. Копчетата са били закопчани, тоест някой явно е бръкнал с ръка под яката и е разкъсал плата със сила. Интересно дали Джеймс ще открие следи от сексуални травми. Предчувствията, които имам обаче, не ми харесват.

Беки кимна и се зачете в записките си.

— Джеймс спомена още, че няма видими следи от недохранване. Тоест или е избягала наскоро и се е забъркала в нещо — спипало я е някое от копелетата, които дебнат беззащитни деца — или е от отдавна изчезналите момичета и е преживяла бог знае какво. Една от тях обаче можем да зачеркнем от списъка. Хейли Уилсън е с тъмна коса. Остават Ейми Дейвидсън и Наташа Джоузеф. Ейми Дейвидсън е живеела в институция. Започнала да бяга на около осемгодишна възраст, отначало само за по една нощ, но бягствата зачестили, след което изобщо спряла да се връща. Тогава била на единайсет, преди осемнайсет месеца. Не разполагаме с ДНК за сравнение, семейната й история също не ми е известна — ще трябва да проучим въпроса допълнително.

Беки пусна една от папките на пода до стола и отвори следващата.

— Наташа Джоузеф… Знаеш ли нещо за нея? По онова време вече си бил тук в Манчестър, нали така?

Том кимна.

— Спомням си случая, но не участвах пряко.

Той реши да премълчи факта, че си беше взел отпуск по семейни причини няколко дни след изчезването на момичето.

— Майка й загина при катастрофа. Наташа трябвало да бъде на задната седалка, но не беше. Така и не откриха следи от нея, нито пък убедителни причини за катастрофата.

— Джъмбо също си спомня случая — добави Беки. — Извикали го, щом установили, че не е просто катастрофа. Той обаче казва, че нямало нищо за докладване. Нямало признаци детето да е пострадало при сблъсъка, всъщност нищо не загатвало, че изобщо е било в колата. Разполагаме с ДНК проби, но според него е добре да подходим с едно наум. В четката за коса, от която са взети, спокойно би могло да има и чужди косми, макар бащата да заявил категорично, че никой друг не я е ползвал.

— Би ли издирила бащата, за да му обясниш ситуацията, Беки? Вземи и ДНК проба за сравнение, но подчертай ясно, че просто искаме да изключим Наташа от списъка. Както и Ейми Дейвидсън. За нея ще трябва да уведомим социалната служба и настойниците й, но опитай да издириш поне единия от родителите, за да му вземем проба. Добре е да уведомим и семейството на Хейли Уилсън, че със сигурност не е тя, за да им спестим тревогите, когато новината се разчуе. Колкото до това, за момента искам да запазим всичко в тайна, докато не уведомим когото е нужно. На практика не знаем нищо за това момиче. Не бива да поемаме риска да компрометираме разследването с цял куп истерични сигнали, които ще ни засипят, ако дадем гласност на случая преждевременно.

— Хайде, Сърдитко. Вече си чист, сложихме ти дрехи… няма ли да се усмихнеш?

Ема погъделичка Оли по тумбачето и той се закиска. Това беше най-любимият й звук на света. Още от раждането си Оли ненавиждаше да го обличат. Като бебе плачеше и Ема се беше разтревожила, че нещо не е наред — че е заболял от някоя от онези ужасни болести, при които детето не бива да бъде докосвано, тъй като костите му се чупят лесно. Седмици наред изпитваше ужас, когато трябваше да го облече, докато не си даде сметка, че през останалото време той спокойно я оставяше да пипа крайниците му. Онова, което мразеше, беше самото обличане. Напоследък се случваше да се съпротивлява и физически, докато тя се опитваше да пъхне крачетата му в сладкото гащеризонче, и да огласи с пълно гърло недоволството си — номер, който беше усвоил от един от майсторите, монтирали новите им кухненски мебели. Бригадирът оповестяваше всичко, което искаше, с „Ей“. „Ей, Бил, дай чука“, или „Ей, гус’жо, ш’направите ли по един чай?“. Оли взе да му подражава и скоро това стана любимият му вик. Имаше си и ядосано „Ей“, което значеше „престани с това“, но по-често го използваше просто за да привлече вниманието. Ема се надяваше да го забрави, щом речникът му — понастоящем ограничен до десетина думи — се обогати.