Рейчел Эббот - Дъщеря назаем

„Все някой трябва да знае къде е малкото ми момиченце. Бедната Таша загуби майка си и вероятно е потресена, объркана и страшно уплашена. Моля ви, помогнете ми да я намеря. Имам нужда от дъщеричката си. Загубих всичко.“

Ако имате поверителна информация по темата, обадете се на 0800 6125736 или 0161 7913785.

Главен инспектор Том Дъглас си даде сметка, че докато крачеше по коридора към своя кабинет, си тананикаше. Първият ден на работното място след почивка открай време му се услаждаше — точно както като дете обичаше отново да тръгне на училище след дългата лятна ваканция. Това се дължеше на усещането за очакване, на съзнанието, че денят ще му поднесе предизвикателства, а той на драго сърце ще ги приеме. Задружният му екип също го радваше; не бяха чак приятели, но бяха верни съюзници, които пазеха гърба му — знаеше го. Работата му не беше от лесните, но рядко се случваше да му е скучно, а това значеше много.

Том отвори вратата на кабинета и посегна да намести ограничителя с левия си крак. Пръстите му обаче не откриха нищо. Той сведе очи — от дебелото прасенце, с което подпираше вратата, нямаше и следа. Том метна сакото си на закачалката и клекна да го търси под бюрото.

На вратата се почука кратко.

— Влез — изпухтя той.

С отварянето на вратата се разнесе добре познат глас, в който се прокрадваше едва прикрита веселост.

— Всичко наред ли е там долу?

— Наред е… някой ми е отмъкнал проклетото прасе.

Том се изправи и изтупа прахоляка от панталоните си — подът отдавна не беше виждал прахосмукачка.

— В полицейския участък би трябвало човек да разчита, че ще срещне почтени, уважаващи закона граждани, не мислиш ли? Реших, че някой го е ритнал под бюрото или нещо подобно, но няма и следа от него.

— Ако някой е ритнал прасето ти, ще го познаеш лесно по куцането заради счупения пръст на крака. Колкото до кражбата, трябва да си изключително глупав, за да обереш главен инспектор — макар че по този признак ми хрумват няколко достойни кандидати. Ще поразпитам.

Том издърпа стола си и седна, после даде знак на Беки да направи същото.

— Как сте, Беки? Нещо вълнуващо, докато отсъствах?

— Общо взето, обичайното — отвърна тя и се настани на другия стол. — С изключение на едно доста брутално изнасилване. Предположихме, че го е извършил непознат, но се оказа, че грешим.

— Кой излезе извършителят?

— Приятелят й. Мръсник. Сложил си маска, приготвил се и я причакал на връщане от работата. Пребил я жестоко, изнасилил я зверски и я зарязал.

— Как се издаде?

— Тя го издаде. Отначало, когато се опомни в болницата, заяви, че нямала представа кой е извършителят, но очевидно криеше нещо. Както се оказа, страхувала се е, че ако назове приятеля си, той ще я убие. Накрая се пречупи и ни каза, с уточнението, че няма да подава жалба, защото нямало други доказателства освен думата й.

Беки се отпусна в стола и скръсти ръце.

— Ние обаче го пипнахме. Проявил съобразителността да си сложи презерватив, обаче после най-глупашки го хвърлил в една кофа на петдесет метра надолу по улицата. Каза, че си го изпросила сама — все се задявала с мъжете в кръчмата, където работела.

Беки изви устни с презрение и Том за миг си представи ледената решителност, с която вероятно беше провела разпита на насилника. Инспекторката му може и да изглеждаше крехка, но притежаваше свръхестествени способности да изкопчва истината от хората.

— Остави това… Как мина почивката? — попита тя.

— Добре, благодаря. Двамата с Лио прекарахме няколко дни във Флоренция, после отидохме на вилата ми в Чешър. Трябваше да прегледам цял куп документи на брат ми, а тя имаше да учи за някакъв изпит, така че прекарахме една от онези седмици, които се изпаряват неусетно и свършват за нула време.

По принцип Том държеше на личното си пространство и едва напоследък взе да споменава Лио пред колегите си. Един-двама не се бяха досетили, че „Лио“ е галено от „Лионора“, и смутените им физиономии го забавляваха, докато Беки не ги просветли.

Само шепа хора знаеха за вилата в Чешър, която Том купи, след като напусна лондонската полиция. Той рядко споменаваше и брат си Джак; все пак знаеше, че трагичният инцидент, сложил край на живота му преди няколко години, е известен на Беки; тя научи и за състоянието, което Джак му бе оставил след продажбата на бизнеса си — интернет защита. Беки обаче никога не подемаше темата, ако Том не го направеше първи.