Рейчел Эббот - Дъщеря назаем

Том се огледа, но не забеляза друго. Събирането на улики беше отговорност на екипа на Джъмбо и на Джеймс Адамс; задачата на Том беше да разбере какво се е случило с момичето. Той размени няколко думи с патолога и го остави да работи. Излезе от шатрата, вдиша дълбоко студения, чист въздух и затвори очи за секунда, замислен за родителите на момичето. Ако бе получен сигнал, че е изчезнало, скоро щяха да разберат кое е.

Той тръгна обратно по означената от криминалистите пътека. Както винаги, се стараеше да стъпва само по плочите, за да не заличи някоя улика на местопрестъплението. По излъчването на Беки личеше, че има новини. Дано екипът в базата да си е свършил работата и да са установили името на детето, каза си Том.

— Какво ново, Беки? — попита той.

— Нищо. Пълна, кръгла нула. Току-що ми съобщиха по телефона, че в последните две седмици няма нито един сигнал за изчезнало момиче на възраст от десет до четиринайсет. За момента не знаем нищо. Ще се наложи да прегледаме и изчезналите по-отдавна, които отговарят на описанието, както и да включим в издирването звена от съседните райони.

— Надали е изчезнала отдавна: не личи да е живяла в лишения — отбеляза Том и поклати глава. — Виж бялата й нощница, за бога. Кое бездомно дете си слага нощница преди лягане? Ти как мислиш, Джъмбо?

Джъмбо стоеше тихо до тях, заслушан в разговора.

— Не намерихме лични вещи, но преди да претърсим и зоната непосредствено около тялото, трябва да я преместим. В джобовете на анорака няма документи за самоличност. Аз обаче съм съгласен с Том. Това не е бездомно дете.

— Аноракът е бил на земята, встрани от тялото, така ли? — поинтересува се Том.

— Там, където го заварихте — кимна Джъмбо. — Първо направихме снимки, разбира се, после проверих джобовете и го върнах, за да го видите in situ [2] In situ (лат.) — на място. — Бел. ред. .

Беки получи сигнал по радиостанцията и се дръпна встрани, за да не пречи на разговора на Том и Джъмбо, извади тефтерчето си и отговори на повикването.

— Ако е избягала от дома си в последната седмица, явно никой не си е направил труда да ни извести. Призлява ми, като си помисля за колко избягали деца дори не се подават сигнали — рече Том. — Родителите или настойниците й явно са сметнали, че ще се прибере след няколко нощи навън.

— Да, а повечето деца нямат представа какви зверове дебнат по улиците в очакване на удобни случаи като този — само дете навън.

Двамата млъкнаха, тъй като гласът на Беки се извиси. Тя се обърна и тръгна към тях.

— Установихте ли етническата й принадлежност? Проверили са абсолютно всички момичета; няколко от изчезналите може би отговарят на описанието. Всичко зависи от етническата й принадлежност.

Том погледна Джъмбо.

— Джеймс е убеден, че е бяла, макар да не знам как точно го е установил. Това улеснява ли нещата?

Беки предаде съобщението и тримата изслушаха отговора.

— Прегледахме и по-старите случаи — деца, изчезнали преди месеци, дори години. Налице са три възможности: Ейми Дейвидсън, Хейли Уилсън и Наташа Джоузеф.

Доброто разположение на духа на Том след почивката се изпари напълно, докато двамата с Беки стигнат обратно до щаба. Гледката как изнасят чувала с тялото от шатрата го разтърси повече от очакваното. Да разследваш престъпления срещу деца неизбежно беше мъчително, но образът на облеченото в бяла нощница момиче, подпряно на стъблото на дървото с изпънати пред тялото тънки крачета, го беше разстроил извънредно. Той се замисли за дъщеря си Люси и се зачуди какво ли прави тя в момента.

Патологът Джеймс Адамс се обади, за да им съобщи първите си заключения.

— Бяло момиче на възраст около дванайсет. Няма документи за самоличност, не забелязах и някакви ясни отличителни белези. Естествено руса коса, слабо телосложение, но не недохранено. Опаковахме ръцете й на местопрестъплението, но надали ще свалим лесно отпечатъци. След аутопсията ще се постарая да предоставя максимално подробни данни. По първоначални впечатления е престояла там около седмица; напоследък обаче беше много студено, особено нощем, така че може и да преразгледам това становище. В момента не съм в състояние да посоча причината за смъртта, но ще я съобщя първо на вас. Предполагам, че ще присъствате на аутопсията?

Том потвърди и тъкмо затвори, когато Беки бутна вратата на кабинета му с хълбок, жонглирайки с две чаши животоспасяващо кафе, като се стараеше да не изпусне и няколкото папки, стиснати здраво под мишницата й.