Рейчел Эббот - Дъщеря назаем

Телефонът прекрати разговора за почивката.

— Том Дъглас… — вдигна той.

После изслуша шефката си, комисар Филипа Станли, която му съобщи една от най-омразните му новини. Бодрото му настроение се изпари за миг. Той затвори телефона.

— Вземай палтото, Беки. Открили са тяло. Колкото и да ми е неприятно да го кажа, е на младо момиче, най-много на тринайсет-четиринайсет, както изглежда.

Както никога Том преотстъпи водачеството, приемайки Беки да ги закара до местопрестъплението, но съжали за решението си няколко минути след като потеглиха. Склонността на Беки да държи волана с една ръка и очевидно да не зачита останалите шофьори на пътя, беше повод за препирни между двамата от първата им среща. Нищо не се бе променило. Том се опита да я изпрати на опреснителен шофьорски курс, но тя го сметна за ненужно. Както сама посочи, никога не била катастрофирала; според Том единственото обяснение беше, че хората я виждаха отдалеч и се отстраняваха от пътя й.

Затова и той слезе с радост, след като спряха със свирене на гумите зад още няколко полицейски автомобила на дългия, прав път.

Редицата внушителни дървета отдясно на пътя прикриваха от погледа няколко големи, усамотени имения отзад. Отляво имаше тротоар, разделен със стена от гъстата гора от другата страна. На около петдесет метра пред тях един униформен полицай беше застанал на пост до старомодна порта за добитък в началото на тясна пътека, навлизаща в гората. Тънката ограничителна лента вече беше опъната.

Без да кажат и дума, Том и Беки сложиха предпазните костюми и се насочиха към пътеката.

Представиха се с няколко реплики на полицая, след което тръгнаха един след друг по калната пътека, обрамчена с бодливи къпини, които ги дърпаха за крачолите. Стигнаха до сводест тунел. Том си каза, че над тях навярно минава стара, изоставена железопътна линия. Пристъпиха в тъмното, усойно пространство отдолу и Беки сбърчи нос. Миризмата и отпадъците наоколо загатваха, че тунелът често се използва за доста нездравословни занимания. Двамата запристъпеха между натрошените бутилки и кутийките от бира, като се придържаха в средата на пътеката, за да избегнат отблъскващите нечистотии, натрупани покрай стените. Том се огледа. Ако ставаше дума за убийство, защо извършителят бе избрал да го направи на открито, а не тук, където рискът да бъде забелязан беше по-малък? Намираха се на идеалното местопрестъпление и макар убийството, довело ги тук, да се бе случило другаде, той беше уверен, че тунелът е свидетел на не едно и две провинения.

От другата страна стоеше втори полицай, който ги упъти нататък. Пред тях изникнаха две бели шатри, разпънати от двете страни на един дъб, свързани с лента през дебелия му дънер. Том застана на ръба на отцепения с лента периметър и съзря огромното тяло на Джумоке Особа, когото той предпочиташе да нарича „Джъмбо“. Зарадва се, че по една или друга причина момичето бе получило най-добрия отговорник за местопрестъплението, когото беше срещал. За негово учудване огромната, заразителна усмивка на Джъмбо отсъстваше. Том кимна за поздрав.

— Какво научихте, Джъмбо?

— Момичето е малко — ако трябва да гадая, бих казал на дванайсет, но може да е и малко по-голямо. За наш късмет един от патолозите от Хоум Офис [1] Хоум Офис — министерска служба във Великобритания, отговорна за въпросите на сигурността, миграцията и спазването на закона; сходна с министерство на вътрешните работи. — Бел. прев. вече беше в района, така че не се наложи да чакаме. В момента е при тялото; ще научите подробностите от него. Впрочем става дума за Джеймс Адамс — разбира си от работата, слава богу. Преди да разпънем шатрите, ми стана ясно, че момичето е тук поне от няколко дни… гледката не е приятна.

Той измери Том разбиращо с очи.

— Ще влезете ли?

Том кимна, вдигна ограничителната лента, за да се провре отдолу, и се обърна към Беки.

— Мисля, че не е нужно да влизаме и двамата, Беки. Поговори с Джъмбо. Научи всичко, което знаем до момента.

Облекчението, изписало се по лицето на Беки, беше непогрешимо. Тя беше виждала доста трупове, но с децата винаги беше различно — особено с онези, които бяха загинали по-отдавна.

Том влезе в шатрата и очите му се спряха на тялото пред него. И от мястото си забеляза, че разложението беше в напреднал стадий. Беше началото на март, при това студено за сезона, така че момичето явно се намираше тук от доста време. Тялото беше подпряно до ствола на дъба, частично заровено под гниещата шума, облечено само в тънка бяла нощница. На краката имаше посивели от носене маратонки със сцепени подметки. На около два метра от него беше захвърлен син анорак на кълбо. Яката на нощницата беше разкъсана.