Рейчел Эббот - Дъщеря назаем

След като техникът си тръгна, те отново подхванаха емоционалната борба.

— Наташа, попитах те нещо. Защо правиш това? — повтори Ема, като този път отвори широко уста, за да излее стаеното в гърдите си срещу Наташа.

— Безценното ви бебе ще се прибере съвсем скоро, ако правите каквото ви кажа. След което ще ви оставя на спокойствие. Сега млъквай, ебаси.

Дейвид се закова на място.

— Наташа!

При други обстоятелства потресеният му тон щеше да накара Ема да се усмихне. Момичето беше отвлякло сина му, а той се бе шокирал от пет буквички от азбуката, подредени заедно и произнесени от нея.

— Качвам се горе — обяви Ема. — Ще поседя малко в стаята на Оли. Моля, не се качвайте при мен. Не искам да говоря с никого.

По-скоро усети, отколкото видя с очи, че думите й жегнаха Дейвид, но се налагаше да му даде да разбере, че е нежелан — в противен случай щеше да се опита да бъде с нея, за да я утеши и в същото време да й предложи извинения за поведението на Наташа. Тя не искаше да слуша нескопосаните оправдания, които щеше да измисли в оправдание на действията на дъщеря си, а и не можеше да допусне той да присъства, в случай че се получи нещо от Том.

А надеждите и молитвите й бяха точно за това.

На около километър и половина от дома на семейство Джоузеф, Блу Медоу Хаус, Том чакаше Беки в колата си в една отбивка край пътя. Беше я изпратил да огледа всички пътчета в близост до къщата за нещо необичайно, преди той да се приближи. Трябваше да избере място, което да е достъпно и пеш за Ема, тъй като бе убеден, че нарежданията на Наташа са да не им позволява да се качват в колите си.

Джил се обади и съобщи, че е открил подслушвателни устройства в кухнята, в дневната и в спалнята на Дейвид и Ема. Том не нареди премахването им: трябваше да ги оставят на място, сякаш всичко върви по план.

Според Джил ставаше дума за GPS устройства, които се активират при шум. На теория полицаите би трябвало да са в състояние да проследят сигнала от къщата до приемника и да установят местонахождението му. В случая обаче си имаха работа с изключителни професионалисти, които без съмнение бяха прибягнали до някаква техника с предпазни функции.

Том трябваше да установи дали не наблюдават къщата отвън. Полята около Блу Медоу Хаус не предлагаха кой знае какво прикритие за наблюдателя, но той знаеше отлично, че при подобна операция не е изключено някой от похитителите да се спотайва с часове легнал в царевичното поле, за да наглежда къщата. Затова поръча хеликоптер с инфрачервени детектори, който да обиколи района. Новините бяха добри. В полето не се криеше никой.

Черният голф на Беки се плъзна в отбивката зад петгодишното тъмносиньо БМВ — колата, която ползваше служебно — тя притича до вратата от другата страна и се качи до него.

— Навън е страшен студ. На мястото на Ема не бих излязла да се видя с теб. В колата ли ще я изчакаш?

— Би било прекрасно — въздъхна Том. — Но ако я забележат да се качва в кола, всичко ще приключи. Ще се срещнем в горичката по-надолу по пътя след къщата.

— Вече се мръква. Доста смело — да излезе сама в мрачната гора, не мислиш ли?

— По-скоро отчаяно. Съмнявам се изобщо да усети мрака или студа. Все едно. Откри ли нещо?

— Нищо. В колите наоколо нямаше нищо подозрително, а и не бяха много. Записах номерата на всички. Сега ще ги проверя. Паркирани коли няма, няма и друго, което да привлича вниманието. Явно разчитат на техниката и на Наташа, за да държат нещата под контрол.

Беки се обърна към него. На лицето й ясно личеше тревога.

— Как се чувстваш, Том? Достатъчно трудно е, когато не познаваме жертвите, но това сигурно е много тежко за теб. Разкажи ми за Ема.

Той извърна лице встрани и зарея поглед през прозореца.

— Оказа изключително стабилизиращо влияние на доста смахнатия ми брат. А после той я заряза.

Замълча си за подкрепата, която му оказа Ема след провала на собствения му брак с Кейт няколко месеца преди те двамата с Джак да се разделят, както и за това, че в годините, в които тя беше с брат му, Том почти я бе приел за родна сестра.

— Всеотдайна е… не знам как да го обясня. Винаги е готова да помогне на околните, но й е много трудно тя самата да приеме нещо. Съжалявам, че се отчуждихме… особено в момента.

— Този път обаче тя все пак те е потърсила, нали така? Безпокоя се дали ще запазиш безпристрастност към случая, Том. Филипа знае ли колко близки сте били?

Том върна очи на Беки и ги присви.