Рейчел Эббот - Дъщеря назаем

Той вдигна телефона.

— Том Дъглас.

— Том, Лио е. Надявам се, че не те безпокоя, но исках да поговорим за онази сметка на Джак. Тази сутрин прегледах списъка и съм почти сигурна, че доста от имената там присъстват и в списъка с клиенти, който разглеждах онази вечер. Искаш ли да се отбия у вас, за да ги сравним?

Том замълча. Вече бе направил връзката и сам, но все още не беше готов да го сподели с Лио — ако изобщо щеше да бъде готов някога. Другото, което бе съобразил, беше, че датите на паричните преводи в швейцарската банка неизменно предхождаха датите на договорите на съответните клиенти.

— Не се занимавай — отвърна той. — И не си губи времето. Ще ги прегледам, щом се прибера.

— Имаше ли някакъв успех с банката? — попита тя.

— Да. Ще ми се обадят по-късно. Предупредиха ме, че ако сметката действително е на Джак, мога да получа достъп до средствата в нея единствено ако съм изрично посочен като наследник в завещанието му. Не че ги искам, но поне могат да идат за някоя благотворителна кауза. От банката ще направят справка какви са указанията.

— Още един въпрос и те оставям. Онова момиче, което се появи неочаквано… името й е Наташа Джоузеф. Нали така?

— Да, така е. Защо?

— И баща й е Дейвид Джоузеф, собственик на „Джоузеф и син“ в Манчестър?

— Същият. „Син“ се отнася за Дейвид, но мисля, че баща му е починал преди няколко години. Защо питаш?

— Изглежда е бил сред клиентите на Джак и фигурира и в двата списъка. Първоначален депозит от десет хиляди лири в швейцарската сметка. Спомних си името му от другия списък, с клиентите, покрай историята с дъщеря му.

Том понечи да отговори, но телефонът завибрира.

— Извинявай, но това трябва да почака. Някой ми звъни, а номерът е чуждестранен, така че по-добре да вдигна. Ще се видим довечера.

Той затвори на Лио и погледна телефона. Номерът не му беше познат.

— Том Дъглас — рече.

Отсреща се разнесе шепот, толкова тих, че Том едва чуваше.

— Моля те, не говори. Нямам много време, а и не знам с колко кредит разполагам в този телефон. Обажда се Ема. Ема на Джак. Знам, че мина доста време, Том… само че се нуждая от помощта ти.

— Добре, Том, запознат си с процедурата. Нищо на компютри без защита, никакви разговори по отворени телефонни линии. Избери си екип под прикритие и ме извести. Преди да задвижиш нещата обаче, разкажи ми набързо откъде познаваш Ема Джоузеф, както и в какви взаимоотношения сте.

Том си беше отдъхнал, че завари Филипа Станли в кабинета й, след като приключи разговора с Ема. Указанието „без полиция“ значеше, че задачата трябва да бъде поверена на специализиран екип; за своя радост Том можеше да включи Беки, но се нуждаеше от подкрепата на комисарката, за да събере правилните хора.

Той се наведе напред в стола, отпуснал ръце на бедрата си, все още замаян от изненадата да чуе Ема след толкова време и от разкритието, че тя е мащеха на Наташа Джоузеф. А трябваше да се досети. Тъкмо си беше мислил за нея предишната вечер, докато разказваше на Лио за Джак.

— Нито съм се виждал с Ема, нито съм говорил с нея от години. Беше годеница на брат ми Джак, бяха чудесна двойка. Не знам какво се случи. Всичко изглеждаше наред, след което Джак изведнъж я заряза, отказвайки да ми обясни причините. Тя избяга при баща си в Австралия.

— А после Джак загина, нали така?

— Да — корабокрушира с моторница в Адриатическо море. Опитах да се свържа с Ема — главно за да й дам част от парите на Джак, тъй като според мен й принадлежаха по право, но тя категорично отказа. Не се чухме повече. Не съм се виждал с Дейвид Джоузеф — случаят с Наташа Джоузеф е на Беки, затова нямах представа, че същата Ема му е съпруга.

— Е, в известен смисъл новината е добра. Въпреки че навремето сте се познавали, изглежда в момента не сте близки. Ако ме увериш искрено, че наистина е така и че тя ти вярва — това е ключово, може да останеш начело на разследването.

Том се почеса зад ухото и се зачуди как да избегне отговора.

— Ема не се свърза с мен в качеството ми на полицай. Обади ми се, защото предполага, че ще поискат пари. Интересуваше се дали бих платил откупа — бих го направил на драго сърце. Само че откуп не е поискан, а когато й обясних, че като полицай съм длъжен да докладвам за ситуацията, тя направо избухна. Успокоих я, но все още има сериозни задръжки относно намесата на полицията, така че трябва да действаме внимателно. Не е казала на мъжа си, че се е свързала с мен. Поне не още.