Рейчел Эббот - Дъщеря назаем

Под клепачите й взе да пари, но тя се овладя. Може и да се заблуждаваше за Изи. Може пък тялото, което бяха открили от полицията, да не е нейното. Обаче беше допуснала грешка, че й каза за задачата си. Беше постъпила опасно и глупаво. Но се нуждаеше от нечие уверение, че постъпва правилно.

От полицията разполагаха със запис от камерата във влака. Каква идиотка! Как можа да му се усмихне така. Ако се разчуе… ако те разберат, ще я убият. Беше изключено да й повярват повече.

Ема също не й вярваше. При завръщането си в къщата онази сутрин се бе ужасила, че тя ще претърси джобовете й. Затова и отказа да съблече полара и изтича тук горе все още с него. После успя да скрие всичко, но се бе разминала на косъм.

Тази вечер трябваше да се промъкне долу, след като заспят, и да изпълни нарежданията. В кухнята и в дневната. Така й наредиха. Процедурата й беше ясна. Вече беше приключила със спалнята на Дейвид и Ема и всичко явно работеше добре.

Би трябвало да изпитва радост — време беше за разплата. Само че от полицията бяха взели да душат наоколо, а я бяха предупредили да не допуска подобно нещо. Сега я чакаше наказание. Не беше ли страдала достатъчно?

„А кой е виновен за това страдание?“, прошепна тънко гласче в ухото й.

Знаеше отговора. Знаеше кого да обвини за всичко.

Беше се размекнала в този свят, където хората се преструваха на мили един с друг. Всъщност никой не беше мил. Знаеше го — беше го наблюдавала цял живот. В един миг благи като агънца, в следващия — готови да се избият помежду си.

Ема се правеше на добра, но Таша знаеше какво си мисли всъщност. Мислеше си, че е съсипала прекрасния й живот. Ема беше заела мястото на майка й в този дом, а сега не искаше да го дели с дъщеря й, колкото и да се преструваше, че е така.

Ако мислиш, че животът ти е съсипан, Ема… все още нищо не си видяла.

Виж, майката й беше истински добра. Таша се държеше здраво за тази мисъл. Не биваше да забравя, че не прави всичко това само заради себе си. Правеше го и заради мъртвата си майка.

Не заслужаваше да умреш, мамо.

Том всячески се стараеше да се съсредоточи върху работата си, а и беше наистина важно да го направи. Мислите му обаче непрекъснато бягаха към картата памет и счетоводния документ. Миналата вечер най-сетне бе споделил с Лио за защитения с парола файл; тревогата му беше необяснима, но не му даваше мира като сърбеж, който не може да почеше.

— О, за бога — изсумтя той, вдигна телефона и натисна копчето за линията на Беки.

— Беки… докладвай, моля. В кабинета ми.

Защо си го изкарваше на Беки, беше загадка. Той си пое дълбоко дъх.

Беки надникна през вратата. На обичайно бодрото й лице беше изписана тревога.

— Безопасно ли е да вляза? — попита тя и поруменя, сякаш разкаяна за леко шеговития си тон.

Том й се усмихна криво вместо извинение; тя издърпа един стол и се настани на него.

— Добре, ето докъде стигнахме — поде и надникна в папката, която носеше. — От местната полиция издирили момчето, с което Наташа говори за кратко на гарата, но не открили абсолютно нищо у него. На въпроса защо е взел раницата, която тя оставила на пейката, отвърнал, че искал да попита майка си какво да я прави. На гарата нямало обслужващ персонал, тоест нямало на кого да я даде. После срещнал някакви свои приятели и я захвърлил.

— Да, разбира се. И без съмнение не може да си спомни къде точно.

— Според местните полицаи получава нареждания от някого, но не мислят, че познава този някой лично. Твърдят, че децата пренасят трева, отглеждана някъде в Манчестър. И още нещо… не било изолиран случай — организирано е.

Том очакваше подобен развой на събитията и въздъхна вътрешно. Организираната престъпност беше всекидневие, което струваше на страната милиарди годишно и нанасяше огромни щети на общности и индивиди чрез насилствените си методи, наркотиците и сексуалната експлоатация на деца. Том я ненавиждаше пламенно, както и всички замесени в нея.

Беки го следеше внимателно, затова той изписа безстрастно изражение на лицето си и й даде знак да продължи.

— Показахме на Наташа снимка на другото момче във влака — спомняш ли си го? Онова, което е като млада, малко пълничка версия на Том Круз, преди да си сложи импланти в брадичката. Не само го разпозна, а и това, че разполагаме с негова снимка и че сме я видели да му се усмихва, очевидно я уплаши. Така или иначе от транспортната полиция са на мнение, че него могат да проследят. Забелязван е и преди. Определено двамата с Наташа създават впечатлението, че си разменят съобщение. Надяваме се, че ако и той е част от същата банда, ще открием някаква връзка и ще разберем как се вписва Наташа в пъзела. Всички тези новини обаче ме накараха да се замисля.