Рейчел Эббот - Дъщеря назаем

Атмосферата в кухнята на семейство Джоузеф се е изменила някак, рече си Беки. Ема и Дейвид изглеждаха по-овладени, не толкова стъписани от събитията. Беки беше убедена, че появата им тук ще наруши крехкото спокойствие.

— Инспектор Робинсън, с какво можем да ви помогнем? — попита Ема с объркано изражение.

— Съжалявам, че се налага да ви безпокоим. Знам, че обещахме да не го правим няколко дни, но се натъкнахме на нещо, свързано с Наташа, и е нужно да уведомим и вас. Моля ви, казвайте ми Беки. Това е Чарли. Може би Наташа ще се почувства по-спокойна, ако престанем с официалностите.

— Имате ли нещо против да се преместим в другата стая? — предложи Ема.

Тя посочи Оли с глава, а Беки се усмихна на сладкото му личице. Бебетата бяха най-сладки, докато спяха, поне според нея.

— Разбира се — кимна тя. — Там има ли маса?

Дейвид ги въведе в изисканата трапезария, в която Беки влезе за пръв път. Надали я използваха често, предвид огромната маса в общото помещение на кухнята и хола, но по-стегнатата обстановка тук може би щеше да допринесе за целите й.

Дейвид ги покани да седнат с жест. Внимателно, в максимални подробности, Беки обясни видяното на записите от камерите във влака и на гарата, както и заключенията, до които бяха стигнали.

— Сигурни ли сте, че е Таша? — запита Дейвид.

— Да, напълно… Макар че бихме искали и вие да го потвърдите.

Беки извади от куфарчето си четири големи снимки, свалени от записа. Това бяха най-добрите кадри с лицето и тялото на Наташа.

Дейвид погледна снимките, после вдигна очи към нея. Ненужно беше да казва каквото и да било — изражението на лицето му издаваше всичко.

— Обаче не разбирам защо сте решили, че става дума за наркотици. Тринайсетгодишно момиче във влака — в който навярно се возят доста деца, за да стигнат до училище — което слиза, разговаря с някого и забравя раницата си. Защо наркотици?

Беки предпочете да премълчи факта, че не разполагат с доказателства Наташа някога да е ходила на училище — било с влак, било другояче.

— Не искам да ви стряскам, но отначало от Британската транспортна полиция се колебаели между наркотиците и оръжие. Вече сме относително сигурни, че става дума за наркотици, поради посоката, в която се е движила, както и заради гарата, на която е слязла. Следят линията от известно време и поведението й се вписва в модела. Проблемът е, че не искат да арестуват децата — те всъщност няма да им бъдат от полза. Целят да спипат мръсниците, които ги командват, а това не е толкова лесно.

Беки вдигна очи към лицата срещу себе си; на тях бе изписано единствено объркване. Трябваше да разясни.

— Явно някой я е използвал като куриер — може би редовно, може би само веднъж, не сме сигурни. Деца като Наташа често биват използвани за пренос на дрога, но това не значи, че тя самата е участвала в планирането на самата операция. Значи обаче, че мястото, на което е живяла, е свързано с някоя банда или с организирана престъпна група.

Кожата на Дейвид беше добила восъчнобял оттенък.

— Как им дава сърце да използват деца за това? Таша навърши тринайсет едва преди няколко седмици.

— Нужно е да проявят въображение, иначе ще ги хванем твърде лесно. Вижте, опитваме се да издирим момчето, на което е оставила раницата си, и съм убедена, че ще успеем. Тогава ще научим повече.

Изражението на Дейвид не убягна на Беки. Явно бе в плен на видения за живота, който беше водила дъщеря му — живота, от който той не бе успял да я предпази.

— Дали е удобно да поговорим и с Наташа? За съжаление в настоящата ситуация тя е заподозряна в престъпление, така че вие трябва да останете, Дейвид.

Ема се изправи.

— Ще кажа на Таша да слезе, а после отивам при Оли. Ще ви оставя да работите.

Ръката на Дейвид се стрелна напред и улови Ема.

— Не, Ем. Време е Таша да започне да ни приема като едно цяло — и двамата я подкрепяме и сме на една и съща страна. Ако Оли се е събудил, нека присъства и той.

Беки прочете в очите на Ема колебание. Явно Дейвид също го забеляза.

— Моля те, Ем.

Тя му се усмихна с такова разбиране и топлина, че Беки почувства пристъп на завист.

Той опита да подхване разговор с Чарли и Беки, докато чакаха. Очевидно не беше съсредоточен — ослушваше се кога останалите членове на семейството му ще слязат. Наташа обаче влезе в трапезарията абсолютно тихо. Беше толкова слаба, че босите й стъпала не издадоха нито звук. Просто внезапно изникна с каменно изражение на прага.