Стив Берри - Офицер и пешка

Посегнах към бравата на по-близката врата и я отворих. Тя извеждаше към друга част от макета на град, където механични кукли се продаваха на търг. Докато се провирах между женските фигури, реших, че щом открия ролката, ще се метна в някоя от лодките и ще стигна до изхода, преструвайки се на посетител. Надявах се да се измъкна, преди някой от пътниците да успее да ме издаде.

Трупът на Оливър лежеше на няколко метра пред мен.

Проврях се между куклите и изтичах при него, като се преструвах, че проверявам дали е жив; дори го опипах за пулс. Хората от лодките ме гледаха.

— Умрял ли е? — извика някой.

Престорих се, че не съм чул въпроса, бръкнах в панталона му, напипах ролката и я пъхнах в джоба си.

Време беше да се махам от тук.

— Да, мъртъв е — извиках в отговор и се приготвих да скоча в лодката.

Нещо се блъсна с все сили в десния ми хълбок.

В момента, когато се проснах на бетонния под, си дадох сметка, че Джансън бе възкръснал. Падайки надолу, бяхме съборили две от куклите, вързани една за друга с въже. Роботизираните женски фигури се бяха откъртили от основите си и сред дъжд от електрически искри бяха паднали във водата, отнасяйки със себе си и една коза робот. Ние се претърколихме надолу през две-три бетонни стъпала. Джансън ме стискаше в ръцете си и когато се спряхме на място, успя да се окаже отгоре; тогава ме пусна, за да стовари юмрук в челюстта ми.

Заболя ме.

Явно Джансън беше оживял след предишната ни среща и бе видял падането на Оливър, завършило със смъртта му. Сигурно беше пресякъл басейна по моста. Беше адски як за мъж, преминал шейсетте. Аз го отхвърлих от себе си и скочих на крака. Но на него не му трябваше много време, за да се изправи. В дясната му ръка се появи пистолет. Аз го избих с ритник. Зад нас търговецът продължаваше да хвали с механичен глас стоката си. Надписът прокламираше:

ВЗЕМЕТЕ СИ БУЛКА.

Джансън повдигна едно от буретата, служещи за декор на пристана, и го метна по мен. Дръпнах се встрани и импровизираният му снаряд отскочи от бетона, помитайки още една от механичните фигури. Пистолетът беше паднал до левия ми крак; забелязах, че и той се оглежда за него. Минаваха още лодки; на това място басейнът се стесняваше и двата му бряга бяха свързани с мост, украсен с фигури на животни и герои от филми, след който лодките преминаваха в съседната сграда. Всеки момент трябваше да се появят служители на парка или охраната. Не исках да ме сварят тук. Трябваше да се оправям с Колийн и баща й. Джансън сигурно също не желаеше да завърши деня в ареста.

— Ще те убия! — каза през зъби той.

Вярвах му. Лицето му беше побеляло, с оголени зъби и смръщени вежди. Дебнехме се, приведени напред, пристъпвахме от крак на крак, въртейки се в кръг като боксьори, които чакат удобния момент да атакуват. Лявата му ръка беше свита в юмрук и дръпната назад, готова да удари. Аз го изпреварих с право кроше в челюстта, което го накара да залитне назад и да се закрепи на пети. Преди да се бях възползвал от мига, той ме атакува с левия си юмрук, но аз избягнах удара и му нанесох един мощен ъпъркът в стомаха.

Той залитна назад.

Задаваха се още лодки с туристи. Джансън се хвърли напред и замахна с лявата ръка, но едва закачи бузата ми, докато десният му юмрук се заби в ребрата ми. Аз го контрирах с десен прав в лицето с кокалчетата на ръката. От местата, където двете механични фигури бяха откъснати от основите им, продължаваха да се сипят искри. Човек би си помислил, че тези неща работят на ток с ниско напрежение, но очевидно това не беше така. Казах си, че трябва да внимавам с откритите жици, особено след като Джансън се опитваше да ме избута към тях.

Огледах се за пистолета. И го видях на около два метра встрани.

— Никога няма да стигнеш до него — каза ми Джансън.

Той замахна с дясната ръка, но не улучи. Успях да го хвана за юмрука, докато със свободната си ръка го ударих в бъбрека. Той се отскубна и изтича до една от механичните кукли, която стискаше в ръката си вила за сено.

Истинска, не макет. Някой си бе казал, че едно автентично сечиво би стояло добре като реквизит за сцената.

Той замахна с шиповете към корема ми. Издебнах удобен момент и му светнах един прав в окото. Изпаднал в ярост, той стисна вилата в двете си ръце и я размаха, опитвайки се да ме наръга слепешком. Аз се дръпнах назад, за да избягна свистящите във въздуха метални остриета. Той залиташе, вероятно зашеметен от удара. От едната му ноздра шуртеше кръв. Първата вълна посетители на атракцията сигурно бяха стигнали до изхода и вече сигнализираха на персонала за случващото се вътре.