Стив Берри - Офицер и пешка

Дъждът почти беше спрял, облаците мързеливо се разсейваха.

Право напред вече се виждаше гарата над Главната улица, откъдето бях тръгнал. Слязох от влака и излязох на покритата тераса, от която се виждаше градският площад. По пейките бяха насядали хора. Но от Фостър нямаше и следа.

Вместо това, седнал сам на една пейка, видях Хуан Лопес Валдес, разперил ръце встрани върху облегалката, сякаш ме подканваше да скоча в обятията му.

— Очаквах те — каза той, като ми направи знак да отида при него.

Пристъпих към пейката и седнах. И двамата гледахме право напред, в дъждовната нощ.

— Оливър и Джансън? — попита тихо той.

— Мъртви.

— Ти ли ги уби?

— Помогнах им да умрат.

— Да убиеш двама агенти на ФБР… Какво ще кажат началниците ти?

— Какво казаха твоите, когато свърши онова, което свърши?

Кратко мълчание потвърди, че той знае точно какво имам предвид.

— Казаха ми „браво“. Лично Хувър, между другото.

— Странно.

— Меко казано. Но той лично поиска да говори с мен.

Чаках го да продължи.

— Оливър ме отведе в дома на Хувър посред нощ. Какво странно жилище! Всички стаи бяха натъпкани с разни вехтории. Нямаше къде да се стъпи! Отдолу килим, отгоре килим, винаги съм се чудил защо ги постилат един върху друг. Навсякъде рамкирани снимки, маслени картини, карикатури, гравюри, дори бюстове, и всичките на Хувър. Беше построил храм на себе си. И аз бях застанал насред всичко това.

Адвокатът в мен не се стърпя да попита:

— Какво искаше?

— Оценката ми за Ерик Голт, както го знаехме тогава. Това се случи три месеца преди убийството, някъде в края на януари шейсет и осма. Аз му казах, че Голт може да свърши работата, а ако се стигне дотам, да поеме и вината.

Чувствах се някак странно да обсъждам това с него, но работата ми беше да събирам информация.

— А каза ли ти защо иска Кинг да умре?

— Бръщолевеше нещо за комунизма, как Кинг работел за руснаците, а Москва се опитвала да събори правителството на САЩ. Аз го слушах със съзнанието, че всичко това е лъжа. Нещо, което си повтаряше сам като оправдание за постъпките си. Той уби Кинг, защото можеше да го направи. Мразеше промяната и смяташе гражданските права за заплаха. Особено ненавиждаше, както обичаше да ги нарича, разни „нафукани чернилки, дето не си знаят мястото“.

— Той лично ли разпореди убийството?

— Аз го накарах. Погледнах го в очите и му казах, че чакам от него да го каже с думи. Ако ли не, да си търси друг начин.

— Оливър беше ли там?

— Не в стаята. Отвън. Двамата с Хувър разговаряхме сами, което беше единственият начин да го накарам да си признае. Цял час слушах речите му. Той обичаше да говори. Но в крайна сметка аз исках само да чуя въпросните думи.

Аз чаках.

— Накрая ми каза да го убия.

Затворих очи и потръпнах от току-що чутото. Ако не бяха папките, които бях прочел, признанията на Оливър и Джансън и касетата на Брус Лейл, щях да си помисля, че имам насреща си психопат. Но знаех, че Валдес казва истината.

— Той ми нареди да организирам убийството, после да се погрижа Рей да умре, така че трупът му да поеме вината.

— Сигурно си даваш сметка, че с нищо не си по-добър от него.

— За разлика от директора аз никога не съм се правил на нещо, което не съм.

— Нямаше нужда да убиваш Нейт Пери.

— Това ми се стори единственият начин да привлека вниманието ти. Нека да бъдем честни един с друг: ти нямаше никакво намерение да ми дадеш доброволно каквото и да било. Искаше да задържиш всичко за себе си, за да се докараш пред началниците.

— Защо не застреля мен вместо Нейт?

— Оливър нямаше да се зарадва особено. Той държеше на тези папки. А пък на мен ми трябваше помощта му, за да напусна страната. — Валдес помълча, после добави: — Но нещата се промениха, нали? Това вече не е възможно, а и монетата ми е още у теб.

— Къде са Колийн и баща й?

— Моят човек е открил Фостър да те чака тук. Сега и двамата са мои.

— Аз ще те очистя.

Той се позасмя и премести ръката си от облегалката на пейката върху раменете ми.

— Амиго, ако не се върна точно след десет минути, и бащата, и дъщерята ще получат по един куршум в черепа.

В далечината се чуваха сирени. Местната полиция се събираше на местопрестъплението на едно двойно убийство в Дисни Уърлд. Това означаваше достатъчно подкрепления, за да неутрализирам този мъж. Но не и през следващите десет минути.

Прецених нивото на заплаха в думите му и заключих, че е високо. Убивайки Нейт, той ми бе демонстрирал, че е готов на всичко. Броят на хората, способни да потвърдят истинността на записа, който все още притежавах, намаляваше непрекъснато. Лейл беше изчезнал. Оливър и Джансън бяха мъртви. Оставаха двама: Фостър и човекът до мен. Подбудителят на убийството и човекът, който го бе организирал.