Стив Берри - Офицер и пешка

Колийн и Нейт бяха погребани заедно в едно малко гробище западно от Орландо, извън предградията, сред някогашни портокалови горички. Небето беше яркосиньо. За траурната церемония около гроба се бяха събрали около двеста души. Докато траеха надгробните речи, Фостър и още няколко души — вероятно роднини по линия на Нейт — слушаха, седнали на разклатени дървени столове. После всички се наредиха да изкажат съболезнования. Фостър изглеждаше като зашеметен, но изслушваше и се здрависваше с всички, усмихваше се тъжно и им благодареше, че са дошли.

Множеството започваше да оредява, хората се качваха на колите си, паркирани в една линия върху ниско окосената трева. Фостър и още няколко роднини останаха последни. Аз се дръпнах встрани между гробовете, изчаквайки възможност да го заговоря.

Накрая отидох при него.

— Какво им каза? — попита той.

Направо на въпроса.

— Нито дума.

— Значи съм те оценил правилно.

Последната му забележка ме изненада.

— Още когато те видях за пръв път в къщата край езерото, си казах, че си човек, на когото може да се разчита.

— И как си могъл да знаеш това?

— Четирийсет години е трябвало да разчитам на други хора.

— А виж каква цена е платил Кинг, че е разчитал на теб.

— Заплати с живота си.

— Казваш го, сякаш това не значи нищо за теб.

— Напротив. Определяше всеки миг от живота ми през последните трийсет и две години.

— Колийн умря, без да научи истината.

— Забелязах колко внимателно подбираше пред нея думите си към Валдес.

— А ти си мълчеше.

— Така ми се струваше най-разумно. Нито веднъж не излъгах Колийн.

Думите излизаха от устата му тихо и монотонно. Запитах се дали наистина вярваше на собствените си глупости.

— Още ли пазиш записа и папките?

— На сигурно място са. Никой не знае, че са у мен. Също и оригинала от Оливър.

Това го изненада.

— Взех го от трупа му.

— Какво чакаш? — попита той.

— Теб.

Той сякаш помисли върху дилемата ми, после каза:

— Не е сложно. Наредено ми бе да издирвам шпиони на ФБР. Направих го, но продадох мълчанието си на Джансън за пари, от каквито имах нужда. След това му предадох и Кинг срещу една рядка златна монета.

Човекът упорито се придържаше към официалната си версия.

— Би трябвало да си в затвора.

— По-добре ще съм от останалите. Те всички са мъртви.

— С изключение на Брус Лейл.

— Той не ти трябва. Имаш оригиналния запис и копието. Липсва ти само моето потвърждение за тяхната автентичност, с което да се призная за съучастник в убийство.

— Хрумвало ми е и това.

— Боя се, че е невъзможно.

— Съжалявам да го чуя. — Питах се какво ли очакваше от мен. — Ще се наложи да те арестувам.

Познавах този човек от по-малко от седмица. Отношението ми към него беше варирало от никакво през симпатия до отвращение, за да стигне до сегашната жалост. Жена му беше починала преди години. Току-що бе загубил дъщеря си и зет си. Определено нищо в него не заслужаваше съчувствие. Той си бе причинил всичко.

Но нещо не беше както трябва.

От няколко дни насам моята адвокатска интуиция ми подсказваше, че в случая две и две не прави четири. Фостър беше служител на Бога. Проповедник. Аз току-що бях видял с очите си десетки хора да стискат ръката му и да го прегръщат. Не като формален жест, очакван с оглед на обстоятелствата. Тези хора споделяха болката му. Много от дошлите на погребението бяха негови енориаши. На лицата им бяха изписани единствено обич и уважение. Или този човек беше един от най-завършените лицемери на света, или ставаше дума за нещо друго. Аз бях излъгал Стефани Нел и няколко дни си бях мълчал, очаквайки да се окаже второто.

— Време е да ми кажеш истината — казах аз. — Стига недомлъвки. Вече сме на финала. Трябва да взема решение.

Той ме фиксира с поглед, който показваше, че сериозно обмисля настойчивата ми молба.

— Трябва да бъда на заупокойна служба в църквата за Колийн и Нейт. Ще приключим до пет следобед. Ела у дома към шест. Ще поговорим насаме.

Той ми даде адреса, после добави:

— Истината се дефинира като чистота в делата, думите и характера. Като християни, ние вярваме, че всяка дума в Библията е самата истина. Това е основата, върху която градим живота си. Съветвал съм много хора в нужда какво казва Библията за истината. Казвам им, че когато носиш Божието слово в сърцето си, то ти помага да различаваш истината от лъжата. Сега е мой ред да послушам собствения си съвет. Ето делата, които вие трябва да вършите: говорете истина един другиму; праведно и миролюбиво съдете при портите си. Да се надяваме, че Захария е бил прав.