Стив Берри - Офицер и пешка

— Това може би обяснява защо е искал Кинг да умре — казах аз. — Но не обяснява защо ти си желаел смъртта му.

— Всъщност не обяснява и техните мотиви. Мартин винаги се е стремял да работи заедно с правителството, не против него. Федералните съдии бяха нашите най-близки съюзници. Федералното правителство беше всичко, с което разполагахме в борбата си срещу щатските и местните власти. Мартин не представляваше никаква заплаха за Съединените щати. Той беше либерал или умерен в сравнение със Стоуки Кармайкъл, Малкълм Екс или Рой Уилкинс. Хувър бе разбрал ситуацията напълно погрешно.

— Хувър е мразел Кинг. Това е било лична вражда между двамата.

— Сега знаем това. Но през шейсет и втора, когато Мартин подложи на съмнение репутацията и мотивите на ФБР по отношение на гражданските права, в лицето на Хувър той си създаде враг за цял живот.

Фостър насочи пръст към мен.

— Но различните сексуални наклонности на двамата мъже определено играеха роля в случая. Хувър беше или асексуален, или хомосексуалист. Никога няма да знаем със сигурност. Докато Мартин си беше сто процента хетеросексуален. Той обожаваше жените. Изневеряваше редовно на съпругата си — нещо, което отвращаваше Хувър. За него това беше знак, че на Мартин не може да му се вярва за нищо. Самият Мартин беше много объркан от тази своя слабост, съзнаваше, че тя противоречи на всичко, което проповядваше. Но той се беше примирил с несъвършенството на човешката природа.

Запитах се накъде ли бие Фостър с всичко това, но си замълчах.

— Към есента на шейсет и седма Мартин беше загазил здраво — продължи той. — Беше работил без прекъсване цели дванайсет години и напрежението му се отразяваше. Пушеше, пиеше и гълташе с шепи приспивателни. Бракът му беше пред разпад, а с критиките си срещу Виетнамската война бе загубил ценни съюзници, сред които и президента. Вече не получаваше покани за Белия дом. Поддръжката му сред народа, някога огромна, бе значително отслабена. Отказът от насилие губеше привлекателността си, чернокожите го отхвърляха като човек без връзка с реалността. Джордж Уолъс се беше кандидатирал за президент и неговите призиви към сегрегация намираха все повече привърженици. Мартин се чувстваше безсилен, сякаш всичко направено от него бе отишло напразно. Изпаднал беше в ужасна депресия.

Виждах, че го боли да си спомня за това. Каквото и да бе измъчвало съвестта му, беше на път да изскочи на повърхността. Изражението на лицето, тонът, дори стойката на тялото му показваха, че говори истината.

— През януари шейсет и осма Мартин разказа на Корета за любовните си афери. Тя отдавна знаеше в душата си, че той кръшка, още отпреди от ФБР да й бяха пратили онези записи. С времето двамата се бяха отдалечили. Много хора не си даваха сметка, че при цялата си напредничавост по въпросите на расовите отношения вкъщи Мартин е отявлен сексист. Той смяташе, че мястото на жената е да ражда и да отглежда деца. Докато Корета се стремеше към по-активна роля. Тя искаше да пътува с него. Той живееше под прожекторите, а това в известна степен я унижаваше. Заплатата му не беше висока, а Мартин не приемаше пари и подаръци от никого. Той дари за благотворителност дори петдесет и четирите хиляди долара от Нобеловата си награда, които тя се надяваше да спестят за образованието на децата. Двамата никога не ходеха на почивки и рядко излизаха заедно, за да се видят с хора. Неговият живот беше Движението, но Движението беше започнало да го изоставя.

Никога преди не бях чувал тези подробности за живота на Кинг.

— Когато се срещнахме за пръв път, ти ме пита що за човек е бил Мартин. Аз ти казах: огнена личност, със силно его. Жаден за признание, за обожание и респект. Всичко това е така. Спомням си, когато в началото на шейсет и осма според едно допитване на „Галъп“ той беше изпаднал от челната десетка на най-обичаните американци, това дълбоко го нарани. По онова време и „Християнски лидери“ вече не събираше толкова много средства от дарения заради антивоенните му позиции. Университетите оттегляха поканите си за лекции. Издателите не се надпреварваха да сключват договори за книги с него. Като цяло, Движението за граждански права се бе разделило на две фракции: онези, които се придържаха към линията на неподчинение без насилие, и другите, които призоваваха за по-радикални действия. Насилието започваше да взема превес, а от това Мартин го болеше душата. Когато пристигнахме в Мемфис на трети април шейсет и осма, той вече беше политически труп.