Стив Берри - Офицер и пешка

[ПАУЗА]

Кинг: От миналия октомври до ден-днешен Бен не е преставал да сее семето на насилието в съзнанието им. Всичко това ставаше по мое настояване. Не беше никак трудно. Тези хора ме ненавиждат от дъното на душата си. Желая ли сам смъртта си? Не, ни най-малко. Но си дадох сметка, че за да може Движението да направи скок напред, да премине към нова фаза, аз трябва да умра. Християнството само по себе си има за основа смъртта на Исус, Божия син. Неговата саможертва на кръста е била нещото, което е дало тласък на последователите му. Не искам да кажа, изобщо не намеквам, че по нещо приличам на Исус. Напротив. Аз съм човек, пълен с грехове. Но съм твърдо решен да спечеля войната, която ми се струва, че съм роден да водя. Не мога да допусна и няма да допусна всичко онова, което с такива усилия съм постигнал, да бъде унищожено. За мен е ясно, че не мога да довърша мисията си в този живот. Но в смъртта си може и да успея.

Фостър изключи магнетофона.

Аз седях на масата в шок. Той сякаш усети недоумението ми.

— Мартин искаше да умре — каза Фостър. — Всичко беше негова инсценировка.

Ако не беше записът, щях да го помисля за побъркан. Но характерният глас на Кинг беше изложил намеренията си извън всякакво съмнение.

— Тогава аз имах много резерви. Ти сам чу, че се опитвах да му възразя. Едва десетилетия по-късно, когато архивите на ФБР най-после бяха разсекретени, разбрах, че Мартин е бил прав. В началото на шейсет и осма Хувър бе засилил наблюдението върху него и отново бе започнал да разпалва страховете на белите с кампании за оклеветяването му. Това беше станало толкова очевидно, че „Уошингтън Поуст“ публикува изобличителна статия по въпроса. Сега знаем, че през февруари Хувър е поискал допълнителни правомощия за подслушване на телефонните му разговори. Но министърът на правосъдието отказал. Затова Хувър изработил поредно фалшиво досие за очерняне на Мартин, с което да убеди началниците си каква заплаха е той за Америка. В него се разправяло за нови сексуални прегрешения и възможно комунистическо влияние. Хувър разпратил копия от документа до министъра на правосъдието, до Държавния департамент, ЦРУ, президента, дори до военните. За пореден път му било наредено: никакво подслушване повече. Но той продължил. Мартин беше прав. Хувър никога нямаше да го остави на мира.

— Но пък чак да го убие? И Кинг да е желаел собствената си смърт? Това е твърде крайно и от двете страни, не мислиш ли?

— Времената бяха различни в много отношения. Властта действително беше бяла. Хувър съществуваше. Чернокожите тепърва започваха да излизат изпод похлупака на сегрегацията и дискриминацията. Но тези първи стъпки бяха бебешки. Способността на Мартин да моделира общественото мнение беше отслабена. ФБР искаше, ако мога да цитирам Джансън, да го събори от пиедестала му. Но преди да успеят, той намери начин да ги изпревари. Сега знам, че неговият план е бил верният.

Аз продължавах да гледам втренчено магнетофона, припомняйки си казаното от Валдес за срещата му с Хувър. Онази, на която била издадена заповедта за убийството. В края на януари 1968 г. Съвпадаше точно във времето.

— Имаше още нещо, което работеше за нас — каза Фостър. — Към март шейсет и осма обществените нагласи към Виетнамската война вече бяха преобладаващо „против“. Тогава Джонсън загуби първичните избори в Ню Хампшър срещу Юджийн Маккарти и се оттегли от президентската надпревара. Джансън беше силно обезпокоен от това. Той ми каза, че противопоставянето на Мартин срещу войната вече нямало да бъде пречка. Можело дори да се окаже пророческо. Те се бояха, че популярността му може да се върне. А Мартин се възползва от страховете ми, за да им внуша да ускорят убийството му.

— Което прави желанието му да умре още по-озадачаващо. Той е можел просто да изчака, докато се обърне общественото мнение.

— Вече дълго време водеше тази борба. Каза ми, че ако белите може в един момент да решат, че войната е неизгодна за тях, от това не следва нищо за потиснатите чернокожи и бедни американци. Той можел да спечели на един фронт, но да загуби на друг. Същевременно смяташе, че смъртта му с един удар ще реши всички проблеми. Както и стана.

Спомних си какво бе казал Фостър на Колийн.

Обичах Мартин като свой баща. Изпитвах към него възхищение, каквото не съм изпитвал към когото и да било. До ден-днешен. За нищо на света не бих го предал .

— Ти наистина не си го предал — казах му аз.