Стив Берри - Офицер и пешка

Превалих билото и заслизах надолу през още папрати и зеленина. Растителността беше най-плътна по краищата, създавайки илюзия за джунгла, докато вътре в горичката имаше много скрити пътеки, водещи в различни посоки, подобно на служебните коридори в пиратския замък. Дочух плисък на вода и гласовете на екскурзоводите, които забавляваха пътниците на лодките по монтираните на борда високоговорители.

Забелязах „Найл Нели“.

В този момент човешко тяло падна с плясък през борда от носа на лодката. Видях, че Валдес е поел управлението и ускорява с форсиран двигател. Но, както бях предположил, тези лодки не бяха способни на голяма скорост. Той като че ли се опитваше да я приближи до брега, но тя явно се движеше по фиксиран маршрут по средата на „реката“, направлявана със скрити релси както в пиратската атракция.

Зад гърба си усетих суматоха. Мъжки гласове крещяха нещо; един каза: „Тръгна нататък!“. Явно охраната бе пристигнала. Може би дори полиция предвид случилото се преди известно време.

След броени секунди щяха да ме открият.

Валдес сякаш си даде сметка, че маневреността на лодката е ограничена. Затова скочи във водата, която му стигаше до гърдите, и прегази до отсрещния бряг на реката, където имаше групичка механизирани животински фигури. В този участък теренът беше гол и открит, но се изкачваше към гористо хълмче. Вероятно от другата му страна се намираше служебният път, за който ми бе казал парковият служител. Валдес щеше да се измъкне оттам, без някой изобщо да усети, докато аз щях да остана блокиран в тъмното между дърветата.

Валдес нямаше представа колко близо до него съм в момента.

Зад себе си чух пукот на клони. Който и да ме търсеше, щеше да ме открие всеки миг.

Валдес излезе от водата и тръгна по склона между механичните лъвове, зебри и жирафи.

Беше на трийсетина метра от мен.

Посегнах към пистолета.

До този момент никога, при никакви обстоятелства, не бях изпитал порив да убия някого. Но сега отчаяно копнеех да сложа край на живота на Хуан Лопес Валдес. Единственото, което ме спираше, бе съзнанието, че е ключов свидетел за съществуването на един дяволски заговор. Една част от мен желаеше смъртта му, докато друга крещеше, че в името на правосъдието съм длъжен да го заловя жив.

— Разпръснете се и го намерете — чух мъжки глас от храстите зад гърба си.

Съвсем наблизо.

Бях застанал встрани от пътеката, до самата вода. Топли ручейчета пот се стичаха по челото ми. Валдес се отърси като куче от водата и пое нагоре по склона към изхода от атракцията.

Аз насочих пистолета, като го стисках с две ръце.

Във флота ме бяха учили как да стрелям. Умението ми да боравя с огнестрелно оръжие бе оценено на над средно. Ако му извиках да спре, моите преследвачи мигновено щяха да ми скочат, да ми отнемат пистолета и Валдес щеше да се измъкне. Можеше да се скрие зад многото механизирани животни на каменистия бряг и да ми избяга.

Но ако не кажех нищо…

Не можех просто да го оставя да си иде тихо в Куба, без да плати цената за това, което бе сторил. Не само заради Кинг. А и заради Колийн и Нейт.

Той се отдалечаваше. Скоро мракът щеше да го погълне. Трябваше да взема решение.

— Ето го, виждам го! — извика някой зад гърба ми.

Направи го!

Аз дръпнах спусъка.

Куршумът се заби в гръбнака на Валдес, който залитна напред от удара. Главата му се обърна назад, търсейки източника на атаката.

Аз стрелях повторно. И после още веднъж. И двата куршума попаднаха на месо.

Валдес се свлече на земята.

Аз свалих оръжието.

— На земята! — изкрещя нервен мъжки глас зад гърба ми. — Веднага! Няма да повтарям.

Предположих, че мъжът е въоръжен, затова пуснах пистолета, подгънах колене и легнах по очи на земята, докато той се нахвърли върху мен и ми постави белезници на ръцете.

Тази история заплашваше да завърши точно както бе започнала.

Преди четирийсет и осем часа.

Които ми се бяха сторили цяла вечност.

Поведоха ме с белезници обратно към строителната площадка; за всяка ръка ме държеше по един униформен. Слава богу, по онова време още не бяха изобретили телефоните с камери, иначе щях още същата вечер да се видя в интернет с обяснителен текст: ОПАСЕН ПРЕСТЪПНИК ЗАЛОВЕН ВЪВ ВЪЛШЕБНОТО ЦАРСТВО. В случая бях принуден да изтърпя само шокираните погледи на родители, които закриваха децата с телата си. Запитах се защо не ме извеждат от парка. Все пак току-що бях застрелял човек.