Джонатан Мур - Частен детектив

Единият от тях, агент Уайт, се огледа. Бях влязъл напълно безшумно, но явно беше усетил течението. Погледите ни се срещнаха и се задържаха. Зад него, от другата страна на парапета, Намар беше застанал на катедрата между двете маси. Деканса се намираше на мястото за свидетели отдясно на съдията. Джим седеше отляво на клиента си, подпрял брадичка.

— Човекът, когото познавате като Лорка и за когото слушаме през целия ден, в залата ли се намира? — попита Намар.

— Да, сър.

— Бихте ли го посочили на съдебните заседатели, моля?

Агент Уайт най-сетне се обърна. Не искаше да пропусне тази част. Цяло лято бяха обработвали свидетеля си за този момент.

— Ето го — посочи Деканса. — С черния костюм. Това е Лорка.

— Сигурен ли сте?

— Напълно. Виждал съм го всеки ден в продължение на петнайсет години. Той беше на сватбата ми. Аз бях до него, когато детето му почина.

— Лесно ли ви е да го посочите?

— Имате предвид дали ми харесва ли?

— Харесва ли ви?

— Чувствам се като предател.

— Страх ли ви е от него?

Очаквах Джим да възрази, но той дори не вдигна очи.

— Не е особено приятен човек, ако това имате предвид. Не приема добре, ако му пресечете пътя.

— Значи постъпвате храбро, като се изправяте тук и говорите.

— Или може би просто искам да умра. Знам какво прави той.

— С такива като вас, които казват истината ли?

— С такива като мен. Да.

Докато задаваше въпросите си, Намар изнасяше представление за съдебните заседатели, но сега се обърна към съдията.

— Нямам повече въпроси, Ваша чест — каза той. — Предавам свидетеля на защитата.

Съдия Линда Ким се обърна към Джим и го погледна над черните рамки на очилата си.

— Адвокат?

— Благодаря, Ваша чест — каза Джим.

Той се изправи, сложи ръце зад гърба си и ги изпъна, за да разкърши рамене. Всичко при Джим беше сигнал за съдебните заседатели. Можех да се досетя какво трябваше да означава този жест — че му е писнало да седи пет часа и да слуша лъжите на Деканса. Лъжи, които могат да бъдат смачкани като мързеливи мухи. Сякаш единствената му грижа беше, че може да закъснее за вечеря.

Отиде до катедрата. Не беше взел никакви документи със себе си.

— Добър ден, сър.

Джим Гарднър дошъл в Сан Франциско след като завършил право. Преди това живял в някакво затънтено място в Мисисипи. Когато станал на шестнайсет, провлеченият му баритон му осигурил работа — да записва рекламни съобщения за различни фирми в района. Автокъщи и алеи за боулинг в Тупело. Стриптийз клуб в Слайдъл. Именно гласът му го изкарал от Мисисипи. Първите три думи от кръстосания му разпит бяха достатъчни съдебните заседатели да наострят уши в очакване на повече.

— Знаете ли кой съм аз?

— Адвокатът на Лорка.

— Аз представлявам господин Алба — рече Джим и посочи клиента си. — Но той не познава никого на име Лорка.

— Възразявам — обади се Намар. — Ако иска да докаже това, нека изкара Лорка на свидетелското място.

— Господин Гарднър — каза съдия Ким. — Задайте първия си въпрос и да продължаваме нататък.

— Благодаря, Ваша чест. И ако позволите да отговоря на господин Намар, Лорка е на свидетелското място. В момента.

— Възразявам!

Намар беше скочил на крака.

— Вие отворихте вратата и минахте през нея — каза му съдия Ким и се обърна към Джим. — Задайте първия си въпрос.

Джим кимна и се обърна към съдебните заседатели.

— Вашето име е Алберт Деканса. Отговорете с да или не.

— Да.

— Имали ли сте някога псевдоним?

— Приятелите ми ме наричат Ал.

Джим се разсмя заедно с журито. После заобиколи катедрата и спря пред нея. Това не беше нормално поведение във федерален съд, но съдията не го спря и Намар не възрази.

— Нима не е вярно, че сте собственик бенефициент на всички акции на „Агила Холдинг Корпорейшън“?

Лекомислената физиономия на Деканса остана на лицето му още секунда. Може би две. Той беше чул въпроса, но му трябваше време, за да го смели. Когато това се случи, лицето му стана безизразно. Минаха десет секунди. Цяла вечност в един съдебен процес. Той обаче продължаваше да не отговаря.

— Да повторя ли въпроса? — попита Джим.

— Никога не съм чувал за такава компания.

— Да изясним — каза Джим. — Никога не сте чували за „Агила Холдинг Корпорейшън“? Говоря за бахамска компания, регистрирана на чуждестранно юридическо лице в Тексас преди пет години, три месеца и два дни. Никога ли не сте чували за нея?

Деканса само поклати глава.