Дэвид Линдсей - Без светлина

Когато радиобудилникът зазвъня, Грейвър отвори очи в сивото утро. Дори без да помръдне, знаеше, че вратът и раменете му са се схванали.

След като се прибра късно, Грейвър бе седял в леглото още един час, за да нахвърли бележки за утрешното заседание. Макар да му бе трудно да се съсредоточи, той се помъчи над това, докато умората и болките в гърба не го принудиха да отмести встрани молива и бележника и да загаси лампата. После лежа буден до ранните утринни часове и си мислеше за Ласт. Припомни си техния разговор. Разчопляше всяка дума, която Ласт бе казал, и се чудеше на неочакваната му поява. Грейвър си напомняше да внимава. Сега не му беше времето да започва да вярва в случайно открити сензационни неща. Накрая потъна в неспокоен сън и предишните дванайсет часа се сляха в абсурдни сънища.

Когато понечи да стане, намери бележника и молива сред намачканите чаршафи и ги хвърли на пода до леглото. Борейки се с изкушението отново да се отпусне върху възглавницата, той смъкна краката си долу и за момент остана така, с натежала глава и схванат. После бавно стана и отиде в банята, застана под душа и пусна студената вода.

След като се изкъпа и обръсна, той се облече и събра мръсните дрехи. Занесе ги на пералня, отби се в кварталната хлебарница и си купи кифла, малко кафе и вестник. Стрелбата в Кашмиър Гардънс наистина беше на първа страница. Гангстерът, взел заложник, бил убит в престрелка, след като застрелял заложника пред входа на гаража.

Грейвър набързо прехвърли целия вестник, но никъде не се споменаваше за смъртта на Артър Тислър. Не бе попаднало в новините. Той метна вестника в кошче за боклук, довършвайки кифлата и кафето по пътя към центъра.

Отделът по криминално разузнаване се помещаваше на най-горния етаж в мрачна триетажна сграда в дъното на полицейския комплекс. Изолирана от пищната градска архитектура чрез оглушителни бетонни лабиринти от рампи, мостове и подпори на магистралата „Гълф Фриуей“, непретенциозната циментова сграда се отличаваше с това, че единствената й входна врата бе обърната с лице навън от полицейския участък, а не навътре, както беше при останалите. В резултат на това от партерния етаж имаше чудесна гледка към търбуха на магистралата, там, където бавната Бъфало Байу извиваше водите си под бетонните съоръжения, сред избуялите летни треволяци.

Грейвър остави колата на малък паркинг до алеята, опасваща сградата и обрасла с огромни, високи бурени. Той слезе от колата, заключи я и когато пое дъх, усети тежкия лъх от тинестите и зловонни води на реката от другата страна на шосето.

Лара Казарес винаги идваше първа в службата. Винаги. Тя беше секретарка на Грейвър от първия ден, в който той встъпи в капитанската си длъжност преди четири години. Тогава я бе измъкнал от стенографската служба, където тя си прахосваше таланта. Почти всичко при Лара беше удивително, като се започне с външността й. Беше привлекателна трийсет и три годишна латиноамериканка, с невероятно хубава фигура, което означаваше прекрасен бюст и страхотни бедра, чиято стегнатост поддържаше три пъти седмично с аеробика. Умееше да носи дрехите си така, както мускулестите мъже носят прилепнали блузи, със самочувствие и удоволствие. Макар че имаше само гимназиално образование, Грейвър предполагаше, че навярно коефициентът й на интелигентност е извънредно висок. Тя съчетаваше всичко, което едно първоначално впечатление може би скриваше — беше надеждна, дискретна (качество от първостепенно значение в тази служба), организирана като компютър, винаги предвиждаща всяка негова молба, внимателна и уравновесена като монахиня по отношение на работата си, макар че беше с буен темперамент.

Наред с всичко останало между тях съществуваше взаимно привличане, запазило се негласно по-дълго, отколкото можеха да предположат. Въпреки силния й характер, Грейвър знаеше, че Лара е твърде интелигентна, за да декларира първа това привличане, за което и двамата съзнаваха колко проблеми би създало. В този единствен случай тя не би предприела инициативата. Що се отнася до Грейвър, съсипването на брака му не бе довело до онези последствия, типични за повечето мъже. Не бе станал по-предразположен към любовна връзка. Дори поради причини, които не му се искаше да анализира, беше решил да държи на разстояние чувствата си към Лара, макар че след развода би трябвало да няма никакви основания за това. Всъщност в момента той чувстваше Лара по-близка от всеки друг.