Дэвид Линдсей - Без светлина

Когато Грейвър попадна на него, Ласт беше излежал присъдата си и отново се беше понесъл в бизнеса, само че рискът на играта се беше повишил с няколко пункта. Той прекара почти десетилетие като „износител“ от Мексико, търгувайки странично с крадени предколумбови творби. Занимаваше се и с фалшификати на исторически колониални документи от осемнадесети век. Грейвър съзря в него суров материал за първокласен осведомител, какъвто и стана. Грейвър погледна по друг начин на някои от предполагаемите афери на Ласт и след година признателният Ласт насочи Грейвър към мрежа от нелегални търговци на оръжие. Това се разрасна в една от най-големите операции по контрабанда на оръжие, за които някога Криминалното разузнаване беше попадало на информация.

Оказа се, че на Ласт му харесва тази игра. Привличаше го предизвикателството на интелекта при „шпионирането“ и дори му харесваше избликът на адреналин, неотклонен спътник на опасностите при всички големи криминални проекти. Виктор Ласт наистина си беше джентълмен авантюрист, чувстващ се у дома както в джунглите на Централна Америка, така и в домовете на най-богатите жители на Хюстън, колекциониращи произведенията, които Ласт беше „придобил“.

— Е, добре — каза Грейвър и остави бутилката. — Какво стана с тебе?

Ласт кимна и бавно преглътна бирата в устата си. Той се усмихна почти извинително.

— Изчезнах, а? — Той пак всмукна от цигарата, мятайки, поглед през бетонния дансинг. — С оня последен случай малко повечко рискувах, Грейвър. Трябваше да си поотпочина. Най-напред заминах за Мексико, отидох в Уахака. Върнах се в експортния бизнес. Но вече не беше както преди. Чух, че се отваря нов пазар за латиноамерикански колониални документи. Проучих това; наистина се оказа многообещаващо поле за действие. Преместих се в Мадрид и прекарах една година в преравяне на архивите там. Фантастични архиви. Боже мой, огромни музеи и богати частни колекции. Някои от музеите дори не знаят колко много неща притежават, да оставим настрана тяхната стойност. Прекрасни места.

Той млъкна и допи докрай бирата. Размаха високо бутилката към изкорубения сервитьор отсреща. Сервитьорът вдигна два пръста с въпросителен израз, но Грейвър поклати глава.

Ласт загаси цигарата в тенекиения пепелник на масата. Нощта беше задушна в тези ранни утринни часове и капчици пот започнаха да се появяват по челото и горната устна на Ласт. Той извади носна кърпа от горния джоб на сакото си и се избърса.

— А в Испания бях почти две години — продължи Ласт, пъхайки обратно кърпата в джоба, като сръчно остави да се показва едно малко ъгълче от нея. — Спечелих малко пари, установих полезни контакти. Но общо взето, предпочитах доброто старо Мексико. В него има повече „предприемачески“ дух. — Той се усмихна. — Затова се върнах. В Мексико сити. Започнах да работя с частни фотографски архиви. Там има невероятно много от тях. Нали разбираш, цялото онова европейско влияние преди Революцията. Някои от по-старите фамилии, дето притежават големи къщи в тежкарските райони на града, са насъбрали какво ли не в ония претъпкани жилища.

Изкривеният сервитьор донесе бирата на Ласт и прибра празните им бутилки. Ласт вдигна студената кехлибарена бутилка и я допря до челото и слепоочията си. После отпи няколко големи глътки.

— Имах неприятности в Мексико сити — продължи той. — Там съществуват дребнави закони за архиви и предмети… исторически ценности… всъщност нямам нищо против правната им система… нали разбираш, основана на Наполеоновия кодекс… но като прибавиш цялата онази корупция, просто е трудно да изкараш някой долар. По законен път. — Той сви рамене, огледа хората наоколо. — Въпреки това задържах се там две години.

Той отново пъхна ръка в страничния джоб на сакото, извади друга цигара и я запали. Изви глава назад и изпусна дима в застиналата нощ.

— Преди около шест месеца — рече той — отидох във Веракрус да потърся едни колониални морски документи. За тях се носеше слух, че ги притежава семейство, чиито прадеди са ръководели корабостроителница в пристанището по времето на испанския вицекрал. Тогава бях паралия, току-що бях сключил хубава сделка за продажба на колекция от фотографии от Мексиканската революция, затова се поразпуснах, като се настаних в доста скъпо хотелче, недалече от плажа. Запознах се с едно семейство от Хюстън и през следващите три или четири дни се сприятелихме. Един месец след като се върнах в Мексико сити, получих покана за празненство у тях в Хюстън.