Стив Кавана - Фантом

Прочетоха го в мълчание. Блох направи няколко бележки в полетата и плъзна химикалката си по няколко думи.

Когато приключиха, тримата поседяха няколко минути мълчаливо.

— Изпрати го в Ню Йорк — поръча Доул.

Сю се изправи и излезе. Доул се свърза по телефона с Фулъртън и го осведоми за прессъобщението, което се канеха да пуснат. Искаше да му съобщи новината по телефона.

Не всеки ден издател научава, че златното му момче е мъртво.

Изчакаха половин час, Доул и Блох обсъдиха последните подробности, после звънна телефонът. Фулъртън. Подкрепяше ги.

Сю се върна в кабинета на Доул с три листа, защипани заедно. Подаде ги на Доул и обясни:

— Господин Фулъртън изпрати тези промени по имейл.

Доул прочете страниците и ги подаде на Блох. Тя също ги прочете, кимна и каза:

— Можем да действаме.

Сю се почеса по главата.

— Защо излизате с това прессъобщение, Ейбрахам? — попита тя.

— Няма да допуснем този тип да ни се изплъзне. Затова ще пуснем прессъобщението — каза Доул.

— Но това не е вярно, Ейбрахам. Не съм съгласна да заблуждаваме пресата — възпротиви се Сю.

— Виж, според Фулъртън казваме истината. Той смята Льобо за мъртъв. Не е важно дали лъжем пресата, Сю. Важното е да заловим потенциален убиец — каза Блох.

И взе листовете от Блох.

Шерифството в Порт Лоунли съвместно с „Уърлд Пъблишинг Груп “ с прискърбие съобщава за смъртта на един от най-добрите автори на криминални романи в Америка. Джей О. Льобо е загинал при нещастен случай в открито море. Най-популярните писатели на света са поканени да си спомнят за живота и творчеството на Джей О. Льобо в негова памет. Ще бъдат прочетени откъси от негови произведения, ще бъдат произнесени речи за приноса му към развлекателната литература, а представители на пресата ще отразят събитието за милионите негови почитатели по цял свят.

— Въпреки това не разбирам с какво ще ни помогнат тези лъжи — отбеляза Сю.

— Ще задействат егото му — поясни Доул. — Ако Фулъртън е прав, Льобо ще бъде в тълпата. За нищо на света не би пропуснал възпоменателната церемония. Фулъртън я организира, а няма човек, който да устои на изкушението да присъства на собственото си погребение. Това би трябвало да е достатъчно, за да го подмами. Никой не е способен да пропусне такъв шанс. Той ще присъства, сигурен съм.

— Така е — обади се и Блох. — Освен това ще имаме време да опознаем този тип по-добре.

— Да не искаш да кажеш, че трябва да прочетем книгите му? — попита Доул.

Блох кимна. Доул въздъхна. Не си падаше по трилърите. Винаги се досещаше каква ще е развръзката.

Преди Доул да си тръгне, двамата с Блох седнаха и прегледаха докрай есемесите и телефонните обаждания. Някои изходящи обаждания бяха до предплатения телефон в деня на нападението. Тъй като нямаше как да проследят собственика на телефона, не можеха и да тълкуват разменените есемеси. Решиха да поставят предплатения телефон под наблюдение, за да може, когато някой го използва отново, шерифството в Порт Лоунли да получи известие за местоположението на телефона. Съществуваше огромна вероятност той да не бъде използван никога повече, но поне се подсигуряваха.

Наложително беше обаче да разтълкуват есемесите, които Марая беше изпратила на Пол в деня на нападението. Блох ги намери в разпечатките.

Снимка на паспорта му, последвана от текстово съобщение:

Да си забравил нещо?

Какви игри играе тя, запита се Доул. Трябваше да научи.

Пол ядеше салата със скариди в един рибен ресторант в Южна Флорида, когато чу новината по телевизията.

Местният водещ обяви, че човекът, смятан за загадъчния писател Джей О. Льобо, е загинал при зловеща злополука с яхта.

Пол дояде купата си и плъзна вилицата по ръба, за да обере и последните остатъци от соса. Поръча си още една бира, изпи я бавно и се загледа в екрана в очакване да повторят новината.

Петнайсет минути по-късно отново я чу. Замисли се за Марая, за статията, която беше прочел по-рано сутринта. Тя се възстановяваше и полицията твърдеше, че е идентифицирала нападателя ѝ. Този път по новинарския канал представиха историята на Льобо и Пол видя няколко души да си чешат езиците в дискусия пред публика. Звукът беше намален, но той успя да проследи дебата. Знаеше, че Марая сигурно също гледа.

Тя така и не разбра необходимостта му от абсолютно уединение. От предпазни мерки.

Пол плати в брой, излезе и тръгна към автогарата. Купи си билет за първия автобус, който пътуваше на запад. Възпоменателното събитие щеше да се проведе в Лос Анджелис с надеждата да привлече не само писатели, а и филмови звезди и режисьори. Най-важна беше публичността.