Стив Кавана - Фантом

— Това не означава, че няма да пробва. Ще проверя дали има опит за прехвърляне на средства.

Доул погледна часовника си, намери прекия телефон на банката на Големия Кайман и го набра от мобилния си. Служителката на рецепцията го свърза с господин Алейн.

— Проблем ли има, шериф Доул? — попита господин Алейн.

— Надявам се, че няма, господине. Искам само да проверя дали сте получавали искане за прехвърляне на парите от сметката на Пол Купър.

— Извинете, но не ви разбирам, шерифе.

— Питам във връзка със съдебната заповед, която ви изпратихме. Помните ли? Обсъдихме го. Не е точно във вашата юрисдикция, но допускам, че банката ще уважи заповедта и ще запорира сметката.

След пет дълги секунди от отсрещната страна господин Алейн попита:

— С шериф Доул ли разговарям?

— Да, разбира се. Мислех, че вече знаете. Проблем ли има? — попита Доул, който усети как коремът му започва да се стяга.

— Изглежда, е станало недоразумение, шерифе. Обяснете ми отново как точно да ви помогна.

— Искам да разбера дали сте получавали искане за прехвърляне на парите от сметката на Пол Купър.

— А, разбирам. Е, тъй като сметката е закрита, не пазим данни за никакви искания, свързани с нея. Системата ни не ги отразява.

— Закрита ли? Имате предвид запорирана, нали?

— Не, закрита е. Господин Купър закри сметката, след като изтегли средствата.

Доул едва не получи инфаркт. Блох не откъсваше очи от него. Усети промяната в настроението му по време на разговора.

— Пол Купър е изтеглил парите от тази сметка, така ли? Двайсет милиона долара? — попита Доул.

Столът на Блох изскърца по пода, тя се изправи, затвори очи и вдигна ръце към главата си, все едно пред очите ѝ току-що беше станала катастрофа.

— Да, господине. Останаха по-малко от двайсет милиона, след като плати банковите такси и ние му удържахме местните данъци.

Кръвта на Доул кипна и той не успя да се въздържи:

— Господин Алейн, дайте ми една причина да не долетя на секундата да ви арестувам!

Господин Алейн остана невъзмутим.

— Защото, шерифе, бях оторизиран да прехвърля парите.

— Кой ви оторизира?

— Вие, разбира се — отговори господин Алейн с огромно задоволство.

— Аз съм ви оторизирал?! — смая се Доул.

— Да, вие дойдохте заедно с господин Купър, показахте ми служебната си карта, обяснихте, че запорът на сметката е чисто и просто недоразумение и че като проява на добра воля сте придружили лично господин Купър, за да се погрижите той да се прибере благополучно с парите.

Доул говори още двайсет минути и най-сетне приключи.

— Моля те, кажи ми, че той ще ни изпрати записа от охранителните камери в банката — каза Блох и отново се настани на мястото си срещу Доул.

— Няма охранителни камери. Банката не използва камери в зоните за клиенти — каза той.

— Мамка му!

— И преди да ме попиташ, нямат и фотокопие на служебната ми карта. Някакъв негодник просто е отишъл там и се е представил за мен. Явно е бил хубав фалшификат. По дяволите!

— Значи Купър е изчезнал. Повече няма да го видим, нали?

Изядоха мълчаливо чийзбургерите си. Доул премисляше разследването. Стъпка по стъпка. Бяха в задънена улица. Искаше му се и Блох да го признае.

— Освен ако не го накараме сам да дойде при нас — каза Блох.

Автомобилите на шерифството на Порт Лоунли се поддържаха безупречно. Не скъпяха средства. Полицейската кола, която спря на паркинга, беше получила четири нови гуми само две седмици по-рано. На връщане към шерифството Блох прелетя с колата през Бей Сити, по шосето и по тесните улички на Порт Лоунли и паркира сред мириса на пушещи спирачни дискове и две почти гладки задни гуми. Остави доста каучук по улиците на Бей Сити.

Доул и Блох влязоха в шерифството и завариха Сю да печата бясно на лаптопа си. Не звъняха телефони, нямаше арестанти в килиите, а заместник-шериф Шанкс още работеше по лаптопа на Купър.

— Готова ли е черновата, Сю? — попита Доул.

— Сипете си кафе и ще я донеса. Не разбрах всичко, което ми продиктувахте от колата, двигателят много бучеше — обясни Сю и стрелна Блох с неодобрителен поглед.

Блох вдигна рамене, не каза нищо и последва Доул към кафе машината. Наляха си от каната и Доул поведе Блох към кабинета си.

Седяха мълчаливо, всеки с кафето си. Доул се ободри. Нуждаеше се от кофеина. Отвори чекмеджето на бюрото си, извади шишенце с ибупрофен и изгълта три хапчета без вода. Сю влезе с бележника си и с три листа. Подаде единия на Доул, другия на Блох и после седна със своето копие. Облегна бележника си на ръба на бюрото и извади химикалка, готова да коригира напечатания текст.