Стив Кавана - Фантом

Яхтата заподскача покрай брега, катерейки вълните от транспортните кораби и пътническите лайнери. Двигателят виеше, корпусът шумно се стоварваше в браздите между вълните, а мирисът и вкусът на морето добиха зловещ оттенък в съзнанието на Пол.

На следващия ден един от двама им щеше да убие другия. Не е дреболия да отнемеш живот. Пол никога не беше изпадал в това положение. А сега от всичко на света най-много искаше да възпре този убиец. Представяше си как прикляка над тялото му, докато животът бавно гасне в очите на убиеца. Тогава щеше да се приведе и да му прошепне, че още от самото начало е бил наясно с плана му. Че е знаел кой е Дарил и е планирал да го убие.

Заради Марая. Заради себе си.

Заради Линдзи.

Преди да отплават, попита Дарил дали може отново да прегледа новините, за да се осведоми за състоянието на Марая. Дарил се смили, той потърси, но не намери нищо.

Важно беше Марая да се оправи. Нещо хубаво трябваше да се роди от толкова много мрак. Пол се вторачи в гърба на Дарил.

Висок, слаб. Мускулестите вдлъбнатини по гърба му бяха идеалната мишена. Пол започна да планира как ще го направи.

Къде ще забие ножа.

Слънцето вече залязваше. В далечината се появиха светлини. Маями. Спирка за презареждане.

Когато стигнаха до яхтеното пристанище, Пол вече имаше план.

Съдия Грифит, мъж на седемдесет и четири години, който подписваше каквото му пъхнат под носа от шерифството, подписа заповедта за обиск и другите документи, които Доул постави върху бюрото му. Доул се намираше в къщата на съдията, в личния му кабинет, дойде в определен от него час, а почитаемият Грифит не прочете и една дума.

Нито погледна снимките, които Блох беше направила в къщата на Дарил.

Съдията дори не изслуша Доул. Въведе го в къщата, после в кабинета, видимо доволен да се откопчи за кратко от съпругата си. Доул няколко пъти се беше виждал с нея и винаги с радост напускаше компанията ѝ. Госпожа Грифит беше много приказлива. Не си затваряше устата. Освен това беше гръмогласна. Дребна като птиче, а с език като ветрогенератор. За късмет, в момента тя беше на горния етаж.

— Стига, шерифе, стига, няма нужда. Сигурен съм, че всичко е абсолютно наложително и изрядно. Ето, заповядай, подписах — каза съдията и му подаде документите.

В този момент Доул се запита какво би станало, ако самият той се окажеше преследван от закона. Съдия Грифит не показваше никакъв ангажимент към професионалните си задължения и дори за миг не се замисляше за Конституцията, поради което процес в неговата съдебна зала сигурно би бил изпитание за всеки подсъдим. Освен ако не беше обвинен в убийството на госпожа Грифит. Тогава сигурно щеше да му се размине по-лесно от очакваното.

— Благодаря, господин съдия — каза Доул и тръгна да излиза от кабинета.

— Бързаш ли? Надявах се да поостанеш, да пийнем кафе и да поздравиш госпожа Грифит — каза съдията.

Доул ускори крачка, буквално изхвърча от кабинета към входната врата и отговори през рамо:

— Съжалявам, господин съдия, трябва веднага да тръгвам. Неотложни дела ме чакат.

Затвори вратата зад гърба си. И малко му дожаля за съдията.

Когато се върна в шерифството, Доул заключи заповедта за обиск в сейфа си. Заповедта за запор на сметката на Пол Купър на Каймановите острови изпрати по факс и имейл и помоли банката за незабавен отговор. Два часа по-късно пристигна имейл от главния юрист, който потвърждаваше, че банката ще спази заповедта съгласно международното законодателство, засягащо прането на пари. Нито цент нямаше да бъде изтеглен или прехвърлен в друга сметка. Двайсетте милиона щяха да си останат в нея и никой нямаше да получи правото да ги докосне. Доул планираше на сутринта да връхлети Оукс със заповедта за обиск. Заключи кабинета си и видя Сю на диспечерския пулт да си пили ноктите със съсредоточеност, която в този късен час го изуми.

— Прочетох доклада ти — каза Доул.

— Поласкана съм — отговори тя, без да вдига очи от ноктите си.

— Недей да си вириш носа. Добра работа. От начало докрай. Исках да те помоля нещо.

Сега вече Сю го погледна.

— Какво мислиш за цялата тази история с Джей О. Льобо? Смяташ ли, че Купър е нападнал жена си? Или е бил другият тип, Оукс? Може би той има пръст в потъването на яхтата на Купър.

Сю свали слушалките от главата си и каза:

— Подозрително е, че Оукс боледува след нощта на нападението. Но ти трябва повече, за да му го припишеш. Много повече. Според мен Купър се е страхувал от нещо. Може да не е искал да откриеш, че е онзи писател… Льоблу.